Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 83582 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #120 -: Октомври 05, 2007, 21:45:39 pm »
А тези на DEVIL_IN_HEAVEN са ми любими много,много отдавна  :) [inlovee]

Тя

Ти нея тук си я оставил,
но Тя не може да остави своята мечта...
Ти нея тук си я забравил,
но Тя не е забравила, че е жена...

Сега си нов човек; съвсем различен
Тя същата е - все дете...
Сега си възрастен, благоприличен
но Тя и тази роля възприе...

Един човек си, незначителен...
За нея означаваш цял живот!
И ученикът, и учителят...
а Тя е ненаученият ти урок...

Оставил си я - свърши с нея.
Тя в себе си те задържа.
Забрави вече - миналото взе я,
но ти си минало, а бъдеще Тя!

Пътеводителка

Аз бедна съм и никоя не съм...
Аз нямам нищо да ти дам
При тебе идвам също като сън,
като едничък, крехък, нежен блян...

Аз малка съм и толкова далечна -
една блещукаща звезда,
съвсем несигурна и никак вечна -
дори не виждаш бледата ми светлина...

Щом слънцето лъчите скрие
и сам си в най-студения си час,
макар и мъничка, лъчи ще впия
и ще те стопля само аз...

Една звезда за тебе свети -
единствена пътеводителка в света,
изгражда мостът между две планети,
огрява път към Вечността...

Нощта е мрачна и безкрайна,
а ти във нея си без помощ сляп,
но аз в душата ти съм скрита тайна
и светя в смисъла на твоя свят...

Аз бедна съм и никоя не съм
Аз нищо нямам - само светлина
и тъй далечен, вечен сън,
докрая никога не изживян...
« Последна редакция: Октомври 05, 2007, 21:49:09 pm от me4tatelka »
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Неактивен GaLLeRy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2535
  • Пол: Жена
  • ««I m lost without ur love»»
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #121 -: Октомври 18, 2007, 11:57:16 am »

Съдбата ми нанесе тежък удар,
в гърба ми острието си заби -
все по-далеч от мене те изпраща,
но все по-близо сякаш идваш ти.

И никой, никога не ще успее
магията добра да развали,
защото аз чрез тебе дишам,
защото в мен живееш ти!

Обичам те!

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #122 -: Октомври 24, 2007, 12:31:29 pm »
Мечтателке, много благодаря! [inlovee] Мислех, че са си потънали в архива...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #123 -: Октомври 24, 2007, 13:27:26 pm »
Мечтателке, много благодаря! [inlovee] Мислех, че са си потънали в архива...
:) [cvetee]

Нека да те помня все така
vanilla_g


Когато тихо преваля нощта
и целува по лицето с лъчи светлината,
през затворените ти клепачи, отразява се деня-
така обичам сутрин да те гледам, като онази- "старата позната".

Кожата ти нежна с дъх на мека топлина,
сладостно потрепва с прилива на изгрев нов
и в последните минути на съня,
да те погледам, позволи ми... и да те запомня с мириса на нощ...

Усмихваш се насън за кратко и се питам
дали очите ми са още живи някъде в съня
или в чужди сънища отпратил си ме да се скитам,
прегърната от тънки паяжини съвест и вина.

Мълчиш... недей ми отговаряй,
не бягай от съня си тъй красив,
нека завинаги така да те запзя,
в съня си- толкова щастлив...

Гледам те... така истински и неподправен-
с чистотата неприкосновена на мъничко дете,
и помня как ти беше този, който никога не се предаде
да ми върне всичко, което света някога ми взе.

И така страхувам се, че някога ще те загубя,
че идвам в нощи като тази, ръката ти да подържа,
да те погледам и себе си да стопля в лунното сияние
и преди да се събудиш, да си тъгна, с раждането на деня...

 


Повече от лудо
GaLLeRy


Повече от невъзможно е , нали?
Хиляди пъти „Не” пронизаха мълчанието.
А нашето „Да” кротко вали.
Не сме готови да понесем наказанието.

И всички крещят, били сме грешали.
Но нашите устни са заети да спорят.
Руцете ни- една за друга се приковали.
Оставаме телата ни да говорят.

Нека плачат всички за нашето чудо.
На нас ни е хубаво и се чувстваме живи.
Лудо е , нали?Повече от лудо.
Но не ни пука, нали сме щастливи.

Нареждат ни хората.Някои казват „смелчаци,
срещу всички бури се изправиха”
А други провъзгласиха ни за глупаци,
„невъзможно е, а те го направиха...”

 
« Последна редакция: Октомври 24, 2007, 13:34:08 pm от me4tatelka »
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #124 -: Октомври 26, 2007, 18:21:53 pm »
Arwen-Кукли на конци

Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...

Толкоз много дири от следи...
...и после черна пропаст,
и смехът от иронията на хиляди мечти...
...и после смърт от бяла плахост...

Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях...

А съдбата е скитница неумолима,
като актриса във театър,
усмихва се след като детето в теб е срила...
и връща животът ти със съдбовен трясък...

Не носи ни усмивка, ни тъга,
само малко болка от сълзи...
Съдбата, сякаш дума на жена,
вплетена в игра с кукли на конци...

И ний сме тия дето ни играят,
ония дето все се лутат...
Животът и съдбата все ще ни омаят,
като в пародията мечти пропускат...

И после всичко губи се от ритъм.
Любовта умира без надежда.
Вярата топи се с всяка пошла мисъл...
...и вече късно е да се оглеждаш...

От толкоз примирения в незнание,
от толкоз мъка останала в несвяст,
от грешки, болка и терзание,
уморил си се да търсиш личното си АЗ...

А животът смее се отсреща
на хиляди болки и сълзи...
И съдбата в своя театър ни отвежда
с клоунски декори и дрипи от кукли на конци...
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #125 -: Ноември 02, 2007, 14:57:40 pm »
Ето още едно, което ми направи силно впечатление:

Тук и оттатък...или просто човешко(Gentiana&Vesselin)



Животът е просто прелистена книга
безсмислено чувство ненужен куплет
надежда, че нейде там някой го има
и той също иска да стане човек.
                             
Смъртта е загадка...за някой -ужасна
за други е  просто във време портал
през който минаваш оттатък  Пораства
в душата ти плевел на страх и на жал.

Посоки различни нетрайни пътеки
където да тръгнеш ненужни следи
усмивки неясни след изпити леки
и спомен за нявга изтекли реки.

Небе от утайки   Звезди алдехидни
сред бездната -мълнии  Пречупен копнеж
Усмивки нетрайни жестоки ехидни
камшик и препускане  Потен манеж.   

Сънуваш надежда, а сам ти си плевел
спасение търсиш от празния лист
и вярваш че нейде са белите лебеди
с които могъл би да бъдеш щастлив.

Но щастие няма По ръб на бръснача
унилите чувства се режат Кървят
Не ми се усмихвай Как мразя да плача
Куп спомени мръсни вдън гори да вървят.
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен NeMogaDaPisha

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 912
  • Пол: Мъж
  • Can you feel the rock?
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #126 -: Ноември 02, 2007, 17:14:28 pm »
Ето още едно, което ми направи силно впечатление:

Тук и оттатък...или просто човешко(Gentiana&Vesselin)



Животът е просто прелистена книга
безсмислено чувство ненужен куплет
надежда, че нейде там някой го има
и той също иска да стане човек.
                             
Смъртта е загадка...за някой -ужасна
за други е  просто във време портал
през който минаваш оттатък  Пораства
в душата ти плевел на страх и на жал.

Посоки различни нетрайни пътеки
където да тръгнеш ненужни следи
усмивки неясни след изпити леки
и спомен за нявга изтекли реки.

Небе от утайки   Звезди алдехидни
сред бездната -мълнии  Пречупен копнеж
Усмивки нетрайни жестоки ехидни
камшик и препускане  Потен манеж.   

Сънуваш надежда, а сам ти си плевел
спасение търсиш от празния лист
и вярваш че нейде са белите лебеди
с които могъл би да бъдеш щастлив.

Но щастие няма По ръб на бръснача
унилите чувства се режат Кървят
Не ми се усмихвай Как мразя да плача
Куп спомени мръсни вдън гори да вървят.


[a taka]
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Любимо стихче от форума...
« Отговор #127 -: Ноември 05, 2007, 17:29:59 pm »
Пристъп на мълчание
hide`and`seek

И пак изпадам в пристъп на мълчание-
в тишината само ти звучиш.
От една раздяла разстояние
поглеждам те и погледът тежи.

И свеждам поглед. Зад зениците
остава образът ти да трепти,
да пари под клепачите. В очите ми
вали предесенно - не са сълзи!

И знам, че за да те доскосна
трябва само да посегна със ръка
и ще те стигна...Тъй е просто,
че почти не вярвам във това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен TallyWeijl

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2200
  • Пол: Жена
  • It feel's like I'm fallin' I'm fallin' I'm fallin'
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #128 -: Ноември 05, 2007, 17:31:04 pm »
Тик. Такам. на Стиви [inlovee]



Хипопотамче.  Върху.  Хапче. 
Цветно.  Смайващо.  Драже.
Дъждове.  Гонят.  Врабчé.
Болка.  Не спира.  Въже.
Чакам.  Тикккк.  Такам.
Часовник.  Във.  Мен.
Сърцето.  Брой.  Въздишки.
Слънце.  Чакан.  Ден.
Муха.  Лети.  Мишки.
Объркан.  Пътник.  Мълви.
Усмивка.  Отронвам.  Хи - хи.
Кафето.  Пак.  Горчи.
Слон.  Балон.  Лети.
Фрезия.  Ухае.  Мечти.
Зима.  Ледена.  Ти.
Красива.  Далечна.  Почти.
Малко.  Огънче.  Гори.
Маска.  Златна.  Зъби.
Стихчето.  Спира.  Не умира.

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #129 -: Ноември 06, 2007, 20:46:23 pm »
Задушница
BLUE_ROSE

Зад две пресечки ги посяха. С вино.
Най-близките ми хора. Празнично облечени.
Завити със любов. И карамфили.
С лица от тишина завинаги изсечени.

И днес ги обладават духовете им.Отново.
За да ги върнат малко на земята.Преди здрача.
Отчупих им сърце наместо пита. И зарових.
Душата си до тях . За да не плача.

Юлето  [inlovee]
Нея я имаше често в очите ти –
просто мъничка сянка на искане,
няколко мига, откраднали дните ти
и понесли те право наникъде.

Тя е чудно красива и умна.
Знам, че може дори да рисува.
Прави всичко, което й хрумне.
И я караш да бъде щастлива.

А тя те превръща на старец.
И краде ти до капка достойнството.
Но я искаш. И нямаш куражец
да признаеш, че тя е премногото.

И се правим, че ти си ми верен.
И в очите ти няма обични.
Без сълзи и капризи живеем.
И този път не е различно.

И двама знаем, че тя ще си иде.
Те и другите „блясъци” гаснеха.

Ти имаш свойте залитания.
Но ме обичаш. Безумно и страстно.


Ти винаги знаеш защо си отивам.
Не искаш, не питаш, не молиш.
Не пробваш със „Днес си красива”.
И даже целуваш за сбогом.

Ти винаги пазиш ми място в тролея.
Прощаваш, когато играя кокетка.
Събираш нещата, които пилея,
и после ги слагаш в салфетки.

Ти винаги шепнеш. Не викаш. Не мразиш.
Подаваш ръката, когато ще падам.
Ти пишеш в небето. Закуски ми правиш.
И страдаш, когато аз страдам.

И може би чакаш да стана различна.
Но винаги знаеш, че аз те обичам.

Посветено


Ще ти напиша нещо много тъжно.
Ужасно тъжни са ми дните. Плачат.
Не се плаши. Аз нямам сълзи,
с които да разнежа здрача.

Ще ти прошепна нещо страшно тихо.
От самотата устните ми почерняха.
И вече имат вкус на старо вино –
от много сълзи малко нагорчаха.

И ще те прегъна. Дяволски и леко.
Ръцете ми не смеят да докосват.
Изпускам чашите, писмата и поеми.
В прозорците последно се износвам.

А ти ме преглътни. Макар солена.
Макар че съм като олово тежка.
Едва когато ме приемеш,
ще те целуна и ще си отида нежна.

Приличам на отлива –
дълго си тръгвам
и никога с теб не оставам.
Но приливи липсват.
Не съм ги рисувала.
Просто защото ги нямам.

Приличам на птиците –
нямам си никого,
скитам се. Търся.
Но нямам какво да намеря.
Трошици събирам.
И после ги пръсвам.
С небето си мислите меря.

Приличам на мида –
затварям се в себе си.
И теб не допускам при мене.

Приличам на минало –
тъмно и пусто,
затворено в тягостно бреме.

Приличам...
Но знаеш ли, май не приличам.

И колкото дълго да бягам,
винаги в теб се обичам.


Не съм те искала от сто поредни века.
От още толкова не си ме искал ти.
Не съм те имала. Потайно и полека
със теб си разменихме две лъжи.
Едната – опакована, красива като цвете,
което подаряваш на любим човек,
другата – опърпана и мръсна. И на двете
май взехме да си вярваме със теб.

Не съм те мислила от сто поредни века.
От още толкова не си ме мислил ти.
Не ме докосвай. Крехка съм. И лека.
От много обич може да боли.
А с тебе бе любов. Желана и гореща,
която никога не си отива. И кърви.
Не ме докосвай. Може би отсреща
сърцето ми ще спре да ми мълчи.

Не бях те спомняла от сто поредни века.
Отивай си. Че може да се сетя.


Обожавам ги... всичките
« Последна редакция: Ноември 06, 2007, 20:53:24 pm от ilusia »
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен meteor

  • Наказан
  • Master
  • *
  • Публикации: 1076
  • Пол: Мъж
  • д-р Ханибал Лектър
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #130 -: Декември 02, 2007, 23:25:38 pm »
С времето съм чел невероятни творби. Имам си доста любимци и също толкова красиви стихове. Никога не съм си и помислял обаче да пусна някой стих в тази тема. Сега обаче дойде и този момент. И не защото това е най - хубавият стих, който съм срещнал тук, а защото мисля, че всеки един трябва да го прочете.

nMz

Поетите потъват във забрава ...
Дори с години да творят ...
И нито спомен не остава ...
От това което създадат ...

Проблясват те за ден , за два ...
Със някой друг (по-силен) ред ...
И тръгват си от таз Земя ...
Макар със знаменателя "Поет" ...

Хилядите листи разпиляни ...
Запомнени едва от неколцина ...
Често биват неразбрани ...
И захвърлени дълбоко в скрина ...

Думите им - чути и нечути ...
Са напразен вик в пустиня ...
И няма кой сега да срути ...
Мита , че поезията отмина ...

Във време на пари и на машини ...
Кой ще седне да чете ...
Мислите на някой в рими ...
Чувствата изляти в редове ...

За богатства хората копнеят ...
Не за някакви Поети ...
Вечно материалното милеят ...
За банкноти и монети ...

Но Поетите все още ще творят ...
И ще вярват във щастливата измама ...
Че нещо те ще създадат ...
Без то да се изгуби във забрава ...
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #131 -: Декември 11, 2007, 16:43:39 pm »
dodic-За живота с любов

Живота е вечно набутване,
погледнат от всички старни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.

Цял живот на ръба оцеляване,
купища тухли и локви бетон.
Тиха младост в безумно спестяване,
за да има за идните дом.

И не е чудно, че боли ни за вещите,
придобити с оскъдни пари.
То когато си тръгнал от нищото,
за най-малкото твое боли.

Но така или иначе дишаме,
отредената ни доза кислород,
и мразим, и силно обичаме,
и богохулстваме, и се молим на Бог.

А живота все по-силно ни стиска,
все по-надълбоко кърви,
все по-черно ни плиска,
и все по-надолу вървим.

А отгоре слънцето грее,
разлива върху ни лъчи светлина,
и е бяло, и често чернее,
той живота е миг суета.

Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен PLayFuL_GirL

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 735
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #132 -: Януари 04, 2008, 14:56:47 pm »
Мръзне възрастна жена...
           by ranenia skorpion

       Там пред Шератън хотела...
       в тези дни на бури и вихрушки...
       една жена съдбата си приела...
       мръэне и продава теменужки...


        В злоба сърцата си обвили...
       хора гледат я свирепо...
       а тя продава мирно карамфили..                 
       на мястото попаднала нелепо...


       Децата й не взимат мерки...
       да избавят майка си от тука...
       за нея просто двете щерки...
       не виждат в щастието пролука...


      Потънала жена в терзания,проблеми...
      чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
      да плати за купените хризантеми..               
      увити за любимата в целуфан...


     Една жена от старост трудно крачи...
     с букетчета в ръка тя клета,
     вика и подканва минувачи...
     да си купят от жълтите лалета...             


     Тече напред живота устремено...
     и следва своя вечен график...
     пешеходци преминават на зелено,
     шофьори псуват попаднали в трафик...


     След време в разкази и прози...
     ще опише някои странстващ бард...
     как жена продавала е рози...
      на оживен от хора булевард...


     Там зад паркингът открит...
      почива  през кратки интервали...
      и клечки пали от кибрит...
      студа от себе си да свали...


      Кокичета , фрезии , лияни...             
      продаваха се от старата цветарка...
      бяха те в светлина обляни...
      с различен цвят и специфична шарка...



      Нижат се дните като в броеница...
      отмерваики съшествуването земно...
      на една унила българска старица...
      останала сама с цветето последно...






Съдбата ми нанесе тежък удар,
в гърба ми острието си заби -
все по-далеч от мене те изпраща,
но все по-близо сякаш идваш ти.

И никой, никога не ще успее
магията добра да развали,
защото аз чрез тебе дишам,
защото в мен живееш ти!

Обичам те!








Аз съм твоята нежна любов...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов...
И ти знаеш къде да ме намериш.

Gentiana "Аз съм твоята... любов"




Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #133 -: Януари 04, 2008, 23:03:42 pm »
Аз винаги ще си отивам (и това е сигурно)
hide`and`seek


Аз винаги ще си отивам (и това е сигурно)
като есен. Като нощ, която е безкрайна (сякаш)
и винаги ще липсвам в нечие събуждане,
защото съм изтекла през ръцете (като пясък).

Обувките ми винаги ще сочат към вратата.
Не се опитвай да ги скриеш. Даже боса
аз винаги ще си отивам и оттатък
улицата ще ти махам вместо сбогом.

Ще си тръгвам пряко себе си,
пряко тебе и ръцете си и устните,
ще плачат стените,косите, но чудно е,
че аз няма да плача наистина.

Защото най-умея да ранявам с чувства
и когато ме обичат да ме няма (толкова ме бива!)
Така че да ме заобичваш просто е излишно,
аз винаги(със сигурност!) ще си отивам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен magit0o0

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 692
  • Пол: Жена
  • JuSst walk!n` On clouDsS oF DreaMssS
    • http://www.magit0o0.blogspot.com/
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #134 -: Януари 10, 2008, 13:50:22 pm »
те попринцип са много ... но най ми харесват..

първото е на vOsYcHnA_pRiNcEsA --Създателка...\Сън\

--------------------------------------------------------------------------------
На слънцето лъчите сбирах
и всички топли, земни краски.
От камъните сила взимах.
От цветя, дървета – ласки...

Понякога отивах до морето
и блясък син от него молих,
сядах на брега солен, където
за мидички изящтни с пръсти рових.

Когато ходих на разходка,
стъпките броях и пазех...
Помних грациозна котешка походка!
Събирах даже туй, що мразех...

На небето облачета бели -
гледах ги и ги рисувах...
Имах толкова мечти и цели,
но реших накрая и рискувах.

И от всичко туй създадох тебе!
Всяка нощ във сънища те срещах.
Сгушена в чаршафи бели...
Утрото усмихната посрещах!


Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.


Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.

Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.

Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.

Попей ми...
« -: Май 12, 2006, 07:19:14 »

Попей ми. Аз ще слушам и ще плача.
Попей ми тихо, през нощта на глас.
Попей ми. Песента поглъща здрача.
Попей ми звездно, в този звезден час.

Ще си запалим и свещичка. Тъжно,
ще впием погледи един към друг.
Ще издълбаем времето тревожно.
Нали така, сме стигнали до тук?

Израснах в тишина. И даже, вече
не помня и на славея гласа...
Попей, попей ми, времето изтече,
ще трябва да се връщам у дома.

А там е тихо, никой не говори
и никой мен не чува. Пустота.
Една едничка, песен там ме гали.
Попей ми. Аз те слушам и не спя.
Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.
          ( bY RAZLICHEN )

http://www.magit0o0.blogspot.com/