Автор Тема: Любимо стихче от форума...  (Прочетена 82544 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #105 -: Септември 16, 2007, 23:04:58 pm »
Липсваш ми обич моя

Нямам търпение да те видя,скъпо мое създание...
Ти си в нощта ми нежно и страстно очарование...
Мечтая с теб да прекарам дните от живота си,
да се будя сутрин рано и ти до мен да си...
Да те целувам,когато плачеш,
да ти се радвам,когато се смееш...
Да бъда с теб,когато те боли,
и сърцето до болка да тупти...
Да бъдеш до мен,когато някой ме рани
и да ме утешаваш с твоите красиви очи...
Нямам търпение да те прегърна,
както в първия ден да те целуна...
Липсваш ми,
прегръщам те,
целувам те...

 от   Tajni4ka_:(

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #106 -: Септември 17, 2007, 11:30:37 am »
angel4e_f написа:  П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция".  Ками,Криси,благодаря ви!   

Аз съм сигурна вече... Вярвам и Криси също. Много ти благодаря! Трогната съм от вниманието ти и от това, че с толкова обич четеш стиховете ми, това е огромно признание за мен, което може би не заслужавам, но ме прави щастлива! Криси е прекрасна, аз самата обичам всичко ,което пише.... Радвам се, че попадам в "твоята колекция" именно с нея!!!!   [heart__]

 [heart__] [heart__] [heart__]


Смешно ли е

phibi

Смешно е, че се събуждам със измислици
(особено когато не заспивам).
Изпонадрасках всичките си дневници
и заличих следите, че съм жива.
Запалих дрехите си – панаир на суетата,
изхвърлих всичките си гримове и вещи.
Отрязах си до корени косата
и кичурите си използвах вместо свещи.
„Умряла съм!” написах над леглото.
Вратите си зазидах за стените...

Не ми е нужно никакво „защото”.
Поисках го. Направих го. Финито!

 [heart__] [heart__] [heart__]

Аз съм мъртва

BLUE_ROSE


Аз съм мъртва. Тиха като пясък.
Само вълните солено галят чужди зеници.
Аз съм толкова мъртва. Като скок от тераса.
Като нож от стомана. Забоден във птица.

Аз съм мъртва. Черен облак над антени.
Разкопчана риза. Път напукан от пресичане.
Аз съм толкова мъртва. Монета строшена.
Не страдам за теб. Умрях от обичане.

 

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #107 -: Септември 17, 2007, 11:37:55 am »
GaLLeRy

Неизбежно

/посветено/
Събуди ме.Толкоз е заспала любовта ми.
Някак застинала от фалшиви прегрешения.
Кой разпорежда се сега с душата ми?
Кой взима думата на моите решения?

И всяка истина във мене е грях.
Всяко желание-подтисната болка.
Аз искам ръцете ти,но забранени са-разбрах.
Аз искам сърцето ти,но да го имам-не мога.

Неизбежно е,не слагай пръст на съдбата!
Просто някой друг решил е вместо нас.
Едно на друго не могат да си устоят телата.
Ти ме искаш,искам те и аз!

И не е като в приказка-розово и нежно.
Непринуден си,дори леко груб.
Да бъда с теб тази нощ е неизбежно.
Не се опъвай.Просто решил го е някой друг.


GaLLeRy

Съзиране

Аз съм художник!Рисувам със мисли.
Не са ми нужни четки и бои.
И не на платна,а на хвъчащи листи.
Не факти, а просто мечти.

И обичам да рисувам спомени.
Обичам да иронизирам изживяното.
От очите ми очи отронени
се стичат бавно по рамото.

Виж поредната шепа надежда,
изразена в поредния ми шедьовър.
Колко впито към нея поглеждаш,
бавно отпиваш от тази отрова.

И в проклетата картина как се съзираш.
Сякаш е преживяно,но вече забравено.
Търсиш нещо,дето не намираш.
Искаш да вземеш нещо,отдавна оставено.

Затвори очите си.Картина няма.
Просто исках да погледнеш към мене
Забрави.Тъпа визуална измама.
Наречи го грешка-изгубено време.

И казах „Стига”.Няма вече в бялото да се съзирам.
Но продължих.Не успях да спра.
Знам-никога повече няма да те имам.
Не мога да рисувам.Едва сега го разбрах!


GaLLeRy

Бог е измислен


Аз обичам само горчивата истина-
Вярвам само в бича жесток
и в болката.Не вярвам и в себе си,
защото съм измислена
от тебе и твоя бог.
Прибери тези молитви.
Не изричай тия божи слова.
Звучиш непосилен и слаб.
Сякаш никога не сме били щастливи.
Били сме.И аз съм била.
Мълчи.Никой не те чува.
Не виждаш ли?Сами сме.
Кому е нужен Господ?
Колко дълго се сбогуваш?
Колко ни остава още?
Спри с молбите.Аз не вярвам в Бога.
А колко силно вярваш му ти!
Не мога да бъда в ръцете ти!
Не мога!
Не ме карай да вярвам в лъжи.
Моли се.Дано разбереш,че Господ е глух.
Вярвай,но поне вярвай във истини.
Чух зова ти.Но...май не го чух.
Престани.Бог е измислен!


angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #108 -: Септември 17, 2007, 11:42:20 am »
GaLLeRy

Летен спомен

/посветено/

И в жалкия отенък на зимата
в ръцете ми цигарата догаря.
Спомням си.
Макар че много са дните,
дето изминаха,
спомените-
притихнали още ме парят.
В сърцето- там ми гори
на летния спомен тихия зов.
Някак мътно.Размътено от сълзи.
Помниш ли?
Нашата лятна невъзможна любов.
И в зимните ми нощи,
в топъл нюанс
се будят от нащо лято спомени.
Въпроси...
Щяхме ли да имаме втори шанс.
Щяхме ли
да сме влюбени и огнени.

Летни са ми мислите.Зимна е нощта.
С мене ти още щеше да си!Щеше...
Не.Не ни беше малко любовта.
Просто...лятото прекалено малко беше.


GaLLeRy

Не обичам да си лягам сама


Не си добре дошъл в душата ми.
Не можеш да влезеш в нея сякаш у дома.
Но толкоз близо са сега телата ни.
Просто не обичам да си лягам сама.

И във едно легло студено
все по-студена и аз от студ изстивам.
Мразя самотата.Знам,че е нередно,
но не мога сама да заспивам.

Не.Не се опитвай да влезеш в душата ми.
На нея харесва й да е студена и сама.
Горещо иска само да е тялото ми.
Стопли го.То не иска самота.

И зарад туй аз ще ти постеля да си легнеш.
Не искам да мислиш,че съм твоята любов.
Утре по-нова любов ще срещнеш.
По-нови чувства и път по-нов.

Не си добре дошъл в душата ми.
Не се опитвай да влезеш сякаш у дома.
Но толкоз близо са сега телата ни...
Сажалявам.Просто не обичам да си лягам сама.


GaLLeRy


Изгубена


Изгуби ме сред потопа от колебания.
На ръба на истината.Колко празни думи-
нарушаващи всички клетви и обещания.
Колко небрежно ти ме изгуби.

Вятърът извя сърцето ми-цялото.
Отнесе чувсвата някаде ... другаде.
И сега на теб продавам си тялото.
По-луда , дори и от лудите!

И не живея,просто дишам.
Полуизгубена душата ми-без мечти.
Нямам нищо,но какво бих могла да имам?
Изгуби душата ми.Поне тялото ми запази.

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #109 -: Септември 17, 2007, 11:49:22 am »
GaLLeRy

Махни оковите!!!
/посветено/

Махни оковите!!!
Не искам да живея във килия.
Защо си тъй жесток,кажи?
Признавам-искам милост,
а ти пред мен присвиваш очи.
Това съм аз-в цялата ми същност.
Никога съвършена и добра.
Това са мислите ми.
Не ги наричай лудост...
Знам,не съм дъщерята,
за дето си мечтал...

Но махни проклетите окови!
Какво е това?Скрита война?
Няма да успееш със отвари...
и отрови
да ме превърнеш в перфектна дъщеря.

Защо стискаш юмруци?
Пусни на воля чувствата.
Пусни ръката си.
По-добре шамар....
По-добре сама да скитам,
като луда.
Не искам да живея в тоз кошмар.

Махни оковите!
Обичай ме такава,както съм наистина.
Не искам повече тревога.
Това съм аз-моят ум и моето сърце....
Имай малко милост.


GaLLeRy

Ръката ми е тежка

Докосни ме!
Ръцете ми са толкова изтинали.
Недей посяга ми с тежките си длани.
Толкоз нежни са лъжите.
Толкоз горчиви са твойте истини.
Вече виждам края.Толкоз малко ни остана.

И тъй жадувам за малко обич,
а ръцете ти са като копия.
Всяка целувка напоена е с отрова.
А прегрътките ти са като вериги.
Толкоз груб си.
Да бъда и аз.Ако поискам-мога.

По дяволите,какво ти става?!
Чувсваш се велик,за дето нараняваш.
До края малко остава.
Убиваш ме с ръцете си,
Сърцето ми откача.Лудост е.
Неписаната истина напира в мен.
Аз не съм такава.Недей да се надяваш.

Колко самоуверен си.
Аз вярвам,че ще стане чудо
Нямаш право дори на грешка.
Пази се.Вече груба съм.И толкоз луда
Дланите ми нежни са.
Но знай-ръката ми е тежка.


GaLLeRy

Единственото,което те обича...

Грешнико,наричаш ме с жестоки думи.
Наричай ме! Чувствай се велик.
Само пепел остана по между ни.
Превърнаха се целувките в злокобен вик.

Отчайващо е.Аз плача, ти се смееш.
Толкова различно е от преди.
Но аз грея,ти никога не ще изгрееш.
С усмивка отминавам.Бъди щастлив.

Не , не съм те забравила.Не съм желязна.
Но вече в мене не гори , а тлей.
Любовта превърна се в омраза.
Да видим кой последен ще се смей.

Вярвам в правдата и смирена пред теб мълча.
А ти искаш сърцето ми да изтръгнеш.
Злобно крещиш и скриваш се в нощта,
но зная-ще дойде ден,в който ще се върнеш.

Но тогава вече няма да ме има.
Помни – няма връщане назад.
Аз горда съм.Не съм робиня
на проклатието ти,на твоя Ад.

Върви си, но заклевам те- ще сажаляваш.
Аз няма повече да трая ударите от бича.
Разби сърцето ми, но просто не осъзнаваш-
уби еднственото нещо,което те обича...

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #110 -: Септември 17, 2007, 11:55:24 am »
GaLLeRy

Повече от лудо


Повече от невъзможно е , нали?
Хиляди пъти „Не” пронизаха мълчанието.
А нашето „Да” кротко вали.
Не сме готови да понесем наказанието.

И всички крещят, били сме грешали.
Но нашите устни са заети да спорят.
Руцете ни- една за друга се приковали.
Оставаме телата ни да говорят.

Нека плачат всички за нашето чудо.
На нас ни е хубаво и се чувстваме живи.
Лудо е , нали?Повече от лудо.
Но не ни пука, нали сме щастливи.

Нареждат ни хората.Някои казват „смелчаци,
срещу всички бури се изправиха”
А други провъзгласиха ни за глупаци,
„невъзможно е, а те го направиха...”

GaLLeRy


И двамата да умрем


Умираш ли в тази нощ,пропита с кръв?
Не...тогава кой така зловещо си отива?
И двамата умираме,но кой ще бъде пръв?
Чувам гласа на Дявола.Мисля,че умирам.

Някой ляга кротко във  пръстта.
Вървя безцел,а сред мен камъни без чувства.
Усещам как нещо разяжда ми плътта.
Полужива сред гробовете се лутам.

Виждам образа ми в напукано огледало
и прясна кръв запълва пукнатините.
Не тупти сърцето,дето в мене е туптяло
в черни кошмари се превърнаха мечтите.

Картината зловеща е.Кръв потънала във тъмнина
Топлината изгуби се в тоя мрак студен
Но нереално е.Аз вървя до теб ръка за ръка,
но вътрешно искам и двамата да умрем.


GaLLeRy

Фигурите са вече наредени.
И играта чака само нас.
Шахматни полета-бели и черни
редят се.Ти си първи,после аз.

Не се страхувам-игра като игра.
Позната,както когато с тебе бях.
Но масата без свещи е.И я няма любовта.
Чувствата ни- последна партия шах.

Играеш дръзко,решителен и смел.
А моите ходове са тъпи и необмислени.
Всичко твое е и света ми си превзел.
Отегчено е. Искам да си тръгвам.Писна ми!

Шах-мат.Ти победител си,аз пък победена.
Изневери ми и този път проклетия късмет.
Царят няма го, но няма защо да съм сломена.
Не виждаш ли?Царицата жива е.И играе срещу теб!

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #111 -: Септември 17, 2007, 12:10:40 pm »
GaLLeRy

Други и слепи,и глухи


Твоето „Не”  прокънтя във мрака
като камбана, биеща за глухи.
Не те разчувствах.И аз не заплаках.
Повече от сложно е, вече сме други.

Твърде късно е да се връщам.
Часовникът не е научен наобратно да брои.
Няма връщане.За последно те прегръщам.
„Сбогом” и ти едвам промълви.

Някой писал е сценарий за последната ни среща.
И са ни дали най-неподходащите роли.
Прегрътката ни престорена е.Май пропускам нещо-
с теб сме прекалено лоши актьори.

И не знаем да лъжем и да си играем на любов.
Крещиме истината –да ни чуят и глухите.
Готови сме да тръгнем по път-неотъпкан и нов.
Готови сме сами да посрещаме бурите.

Твоето „Не” прокънтя във мрака.
Моето го последва като ехо.Колко сме луди!
Някак си непринудено е.Вече заплаках.
Повече от сложно е. Ние сме други и слепи,и глухи.

GaLLeRy

От мъка никой не умира


Болеше ме.И още ме боли.
При мисълта за теб сърцето ми прескача.
Но никой не видя бледите сълзи.
Не посмях пред никой да заплача.

Запазих болката надълбоко във душата,
оная полуживата, с хилядите рани.
Осъмвах чакаща, спряла поглед в празнотата.
Повтарях все думите,от теб неразбрани.

Стисках във юмруци страдание жестоко.
Притаена в длани беше моята любов.
И напук на цялата проклета болка.
сам продължи напред по пътя нов.

Болеше ме и още ме боли.
Но съм все тъй с оная смешна маска.
Аз не проливам туко-тъй сълзи.
Аз съм горда,за да прося твоя ласка.

Тъга около мене се простира.
Но струва ли си да плача?Разбрах-
от мъка никой не умира
и аз за тебе не умрях!

Неактивен GaLLeRy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2535
  • Пол: Жена
  • ««I m lost without ur love»»
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #112 -: Септември 17, 2007, 12:19:38 pm »
angel4e_f , благодаря ти много !!!  [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #113 -: Септември 17, 2007, 20:34:10 pm »
Липсваш ми обич моя

Нямам търпение да те видя,скъпо мое създание...
Ти си в нощта ми нежно и страстно очарование...
Мечтая с теб да прекарам дните от живота си,
да се будя сутрин рано и ти до мен да си...
Да те целувам,когато плачеш,
да ти се радвам,когато се смееш...
Да бъда с теб,когато те боли,
и сърцето до болка да тупти...
Да бъдеш до мен,когато някой ме рани
и да ме утешаваш с твоите красиви очи...
Нямам търпение да те прегърна,
както в първия ден да те целуна...
Липсваш ми,
прегръщам те,
целувам те...

 от   Tajni4ka_:(

Ками [heart__] много се радвам,че толкова ти е харесало,за да бъде от любимите ти [heart__]
Благодаря ти [inlovee] [shame]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #114 -: Септември 19, 2007, 12:31:31 pm »
GaLLeRy



Ако можех да те убия... Бих!
Щях да те бутна от някоя скала.
Не, че нещо ще се промени,
просто да погледнеш през моите очи света.

Само ако можех,бих те убила.
Бих те запалила с клечица кибрит-
да гориш бавно.Не, че ще съм по-щастлива.
Просто ти да не можеш да си щастлив.

Щях ли да съм тъжна?Щях да съм.
Ако те няма, може би ще умра.
Но бих дала всичко да си само сън,
а не тъй- да болиш повече от рана.

Бих... Бих ти опряла пистолет до сърцето,
Само да можех,по дяволите,само да можех…
Но тогава и аз трябва да си сложа въжето...
Обичам те.Скочиш ли, и аз след теб ще скоча...

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #115 -: Септември 22, 2007, 17:07:46 pm »

Предавам се

Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...

И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.

Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...

It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #116 -: Септември 22, 2007, 17:13:06 pm »

Предавам се

Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...

И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.

Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...


и на мен ми е любимо..наистина е прекрасно [inlovee] [heart__]

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #117 -: Септември 22, 2007, 17:40:28 pm »

Предавам се

Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...

И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.

Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

angel4e_f

  • Гост
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #118 -: Септември 23, 2007, 21:28:20 pm »
SkitnicaVmoretO

Нека съм твоя. Светлинни желания.
Всяко "утре" в безсъния срещам.
Да се давят последите, влюбени залези.
Ще се кръстя. Отдавна съм грешна.

Ще изцапам очите си с кръв до зениците.
Все съм жадна да бъда щастлива.
Ще изпия последните мръсни надежди.
Но от вчера и те не ми стигат.

Ще окапя с листата... от срам или тежест.
Все изчаквам да бъда спасена.
Не открих хоризонти. Успях да се лутам
в теб и най-вече във времето.

Нека съм твоя. Светлинни копнежи.
Всяко "Утре" звучи безнадеждно.
Накъсах душата. И тя си отива.
Всяко "утре" е твърде далечно.

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Любимо стихче от форума...
« Отговор #119 -: Октомври 02, 2007, 15:22:33 pm »
Във вълни се прераждам...
От капки на птица...
Намерили сетне широкия бряг...
Звездици в тях вграждам...
В небе върволица...
Която да бъде за обич маяк...

И всяка целувка...
В секунди се лее...
Прилична на вечност във миг...
Вторият дубъл...
Невъзможно копнее...
Само първият път е велик...

Затова всеки полет...
На дъжд в душа птича...
Превръща се в гребен и пяна...
Капки безброй...
Ме правят момиче...
Що устни в брега си оставя...

{dulgokoska} "Във вълни се прераждам"


Аз съм твоята нежна любов...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов...
И ти знаеш къде да ме намериш.

Gentiana "Аз съм твоята... любов"

Онези залези са некрасиви. И тежки.
Малко си струва да бъдат видени.
И понякога мамят очите.  Тъжно време.
Романтиците отдавна са презрени.

А ненужни. Зори, морета, брегове.
Каква ти жажда?
В тях очите си никой не мие.
Реките са мъчни. И неромантични...
А на мен от там... не ми се пие.

SkitnicaVmoretO "Неромантично"

Когато вълните отронят
едва дочуто стенание
и очите ми твоите гонят,
ще ти дам едно обещание.

Никога няма да вкусиш
горчиви стъпки,раздели сподавени,
ръката ми няма да пуснеш,
очите ти няма да бъдат забравени.

Обещавам нестихващ огън.И звезди.
Сърце,танцуващо във вечността.
Остава само любовта ни да блести
и да е топло в нашите сърца...

Unforgotten`feeling`f  "Обещание"

Треперят ми ръцете.
И сърцето също.
Тежат ми раменете
и клепките ми от безсънища.
Тежиш ми върху мислите
и в тях оставяш отпечатък
като тежка стъпка в мокър пясък,
като котва, като брадва ми тежиш...
Ръцете ме болят.
И слепоочията. И чувствата.
За тебе ме болят
и май кървят невидимо
/не ръцете, чувствата кървят/
и никога не спят
ами вампирясват с новолуние
и е страшна хищната им хайка-
не за вълци, а за теб и мене.
Ако можеш скрий се. Тежко време..
Смутно време..жежко...
Думи..
Мисли
...тегнат
       тежко....

Hide`and`seek "Тежко"
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/