В живота обичах без корист и цели, но лицемерие срещнах, фалш и лъжа.
Кълнат ти се се във вярност,звездите ти свалят, а после отново оставаш сама.
Нима след такава обида жестока, способна ще бъда да вярвам им пак?!
Да слушам любовните клетви лъжливи, да чакам с надежда вечерния мрак.
Нима ще намеря във себе си сили, да търся отново в живота любим,
щом не вярвам на думи лъжливи, когато във мен няма ни вяра, ни дух несломим.
И все пак единствено ти ме излъга, намекваше често целта си дори -
"не чакай"- говореше всичко във тебе "напразни ще бъдат твойте мечти".
Тогава се питах защо съм със тебе, щом бездни дълбоки нас ни делят,
щом няма красивите чувства, които завинаги нас ще сплотят.
Аз зная - заричах се често, от утре да бъдеш ти мъртав за мен и обещавах -
това е тъй лесно, а утре оставях за другия ден. Тази воля гранитна която аз имах,
стопи се като пролетен сняг на вода, а от студеното гордо момиче не беше останала
нито следа. Вместо него, стоях аз пред тебе със тъжно наведена ниско глава,
а твойте очи блуждаеха в мрака и търсеха сякаш друга жена.
Когато разбрах, че с другата ти имаш среща, презрях твойта жестока игра
и видях как ме гледаш с надсмешка, сякаш си правиш невинна шега.
Спомни си как силно към нея притиснат, прекарвал си мъничка част от нощта,
без всякакви чувства и обич, единствено търсещ от нея плътта.
Аз знаех, аз вярвах, аз чувствах - колко малко съм в твойте очи,
как в душата ти думата "обич" едва ли не смешно звучи.
Не те обвинявам, не искам, не мога - за този фалит съм виновна сама,
че чувствата свой с лъжи не прикривах, има ли тук друг някой вина?
И ако жената която обикнеш, не ти отговори с голяма любов,
спомни си за тази ,която готова на всичко, готова на жертви при първия зов.
За мене не спомняй си никога с лошо, не от падение беше всичко това,
а защото те обичам истински, честно, без лицемерие, фалш и лъжа!!!
В това стихче има много,много истина....и то за 90% от мъжете
![[confused]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/icon_confused.gif "confused")
