имаше преди време едно стихотворение на Ранения Скорпион което направо ми спря дъха..не го знам къде е ама помня как се казва:БЛУДНИЦА КРАИ ПЪТЯ ако някои го намери моля да го пусне в темичката да го прочетат тези които не са го чели...вярваите ми невероятно е
ето го.....
Животът нея в бедност прикова,
и с гняв на шосето я стовари...
без да знае братчето й за това,
тя работеше до мигащите светофари...
През обятията , на бедни и богати,
момичето минава от умора отмаляло...
прехвърят си го, клиенти непознати,
сякаш е играчка в живо тяло !!!
Чрез смърт,света иска да зареже,
да погуби себе си и всичко,
едвам се спираше сега понеже,
в ума изплува момчето й самичко...
Затуй, мислите в съзнанието смирени,
обричат плътта по която без пощада,
целувки на човешките хиени,
ще маркират всяка педя с наслада.
Стой момичето само на тротоара,
със сърце изпълнено в злини,
към животът който я накара
да се предлага под уличните светлини...
Тъй съэря баща си в дрипи сдрани,
и усети как щастие процежда,
но пари показа той в свойте длани...
и изненада уби стаената надежда.
Нима своето достойнство ще погази,
в стремеж днес под луната бледа,
да вземе отплата в ласки от онази,
която навремето с любов отгледа ! ! !
В сълзи се давят очите клети
и с глас пресипнал тя говори,
докато припомняше му старите съвети
той, се чудеше какво да стори...
Засрамен скитникът с тояга
спаси душата си от грях,
запъхтян сега обратно бяга,
със спомена за среща между тях.
На тротоара нощен тя остана,
вкопчена в този занаят...
като робиня, изкарваща прехрана,
в лапите на грешения ни свят