Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 180636 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

angel4e_f

  • Гост
Приюти ме.
by  SkitnicaVmoretO


Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без без рамо
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможно
да те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твоито име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.


 

Неактивен CraZy`ADDicTeD

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 540
  • Пол: Жена
  • ҳ̸Ҳ̸°•°●•٠·˙LeAvE mE aLoNe˙·٠•●°•°ҳ̸Ҳ̸
Ясно ли ти е?

Ясно ли ти е,че съм влюбена в теб?
Ясно ли ти е,че плача всяка вечер заради теб?
Ясно ли ти е колко те обичам?
Ясно ли ти е?
Не!Не ти е ясно...
ами тогава да ти стане Ясно!

Р.Р. Това стихотворени е е много дълго но сега го съкратих!Някой път ще го напиша цялото!

°•°●•٠·˙Tonight Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely I'm tired Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely tonight
Go away Come back Go away Come back Why can't I just have it both ways Go away Come back Go away Come back˙·٠•●°•°

angel4e_f

  • Гост
Една майка
By BLUE_ROSE


До моят гроб една жена донася всяка вечер,
една открадната от Рая теменужка... бледа...
Стои безмълвна, нещо тихичко за бъдещето шепне...
И все към снимката му, с празен поглед гледа.

Мирише на сладкиши, на боровинки и канела.
Изпекла му е пак любимите... не ги забравя...
И якето му, под ръка е взела...
защото вечер може да му стане хладно.

Заглажда всеки път с треперещи ръце до мен пръстта...
Такава нежна ласка... за толкова студени дни.
Да бъде майка преданна, дори и след смъртта...
Един порой от вечност... която толкова боли...

Откъснала поредната му теменужка...
Ще дойде ли?! Очакваме я... както той ...така и аз...
Ще каже ли по нещичко за утре...
Ще носи ли онези... боровинкови неща...?

При мен отдавна никой не е идвал... Прорастнаха тревите...
и името ми върху кръста избледня...
Но тя и за мен, с онази нежност подрежда свещите...
с онази любов, и за мене отронва сълза...

Понякога казва тиха молитва, и разкъсва между нас тишината.
После си тръгва, стопява се във топлия мрак...
И малката бледа теменужка, остава да шепне с листата си...
до утре... до следващия път, до новото идване...пак...

Но мина много време... преди да проумея защо...
до мен, вместо него, се издигаше една печална, каменна жена...
Сега разбирам....това не беше само нашият дом...
А също и нейн ... и на моята майка... и на всяка една...

Неактивен ^DjeNNiTy^

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 310
  • Пол: Жена
  • Aплодисменти за тези, които знаят какво искат!
Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов
.   :arrow:

Давид Овадия
Дали ме намрази или не успя след като всичко на цирк заприлича?!
По пътя ни,уморени от тежестта,забравихме с теб как се обича!
By {dulgokoska}

Неактивен Deskata123

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 802
  • Пол: Жена
  • бичам те мони..сега и завинаги
На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

Неактивен burning_acid

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 674
  • Пол: Жена
  • lions, and tigers, and bears, oh my!
    • Couch Surfing
Има мноооого стихове на велики български поети, които обожавам и са ме впечатлили...
Но стихът, който наскоро прочетох и преобърна съзнанието ми, е този:

(на българска поетеса е, но в оригинал е на английски)

Let Go


we made love in a tent under the sky
where the bridge was lightning the night
and the waves cooling the summer
with the heavy smell of dead seaweeds
on the rocks in midnight
you were behind me
saying words of passion
I alone and desperate of the act committed
scared to feel the way you did
knew it was all wrong
right you said and turned on the music on the
radio and hugged me in the car
the only sign we were still on the road
the highlights and your mannish fingers
on the wheel
looking through the universe
I felt a cosmic fear
within my guts, my puzzled heart
I longed for this beautiful and sudden
revelation to end
to stop abruptly and disappear
not to lead to a baby

Abortion
suffocating, crying and a bottle of whisky
drunk and a good friend
then the injection on Tuesday
and saying to myself
I still love him
in the taxi
hating him, the driver and all men
for not ever being able to experience
the cutting pain down there
seeing their thighs in blood,
the basin filled with the agony of a murder
or feeling the devouring loss
the nervous secret in the fists to hit
hit real hard and long and scream:
fucker you fucked me and you'll never know
you were a father for a month,
and that's my revenge
in the chilly morning

I saw the rising sun and woke you up
to drive to the city and drink coffee at 5
while catching memories in my hands,
tuck them in the pockets of my jeans
and then die in ecstasy, crossing the bridge
where I caught my boat
you cried in my lap
say: "I'll wait for 8 years
to kiss these lips again"


I will not come you will not write
I am falling to the waters,
drowning and wishing it never happened
you disappear in your old blue truck with my
picture on the left seat
where hours ago I was there
laying and talking
never made plans for love
I only know it was


~ Адриана Андреева  [inlovee]
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

РАДОЙ РАЛИН
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен aflame fairy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 670
  • Пол: Жена
Не зная от кого е.. но е невероятно..


Горчиво...
Наемни слепи музиканти
на твойта сватба ще засвирят с плач!
Невидими и черни погребални ленти
около русите,
разпуснати за тържество коси
ще се люлеят.
Невясто, сърцето ти от пясъчник ли е? -
ще питат медните тръби.
Изпий, невясто, тази чаша с вино,
горчиво като твоята измяна.
Не се мръщи!
Ще развалиш
приготвените за усмивки устни.
А тук препълнена е тази зала
от важните и знамените гости.
Не се страхувай,
ще измамиш пияното им любопитство.
След малко тук ще мине
продавач,
но вместо лотарийните билети
купи им, куме,
за нея и за всички гости
по порция блестящо настроение.
Той евтино ще ти го продаде,
защото аз ще бъда този продавач.
Купувай,
купувай, куме, и не се скъпи,
ще ти прибавя даром
две порции блестящо настроение.
Тъй нужно то е в тази зала.
Като обесени висят
разкошни хризантеми
над потъмнелия кристал.
Отровно-бледи
огъват се в ръцете изгладнели
венецианските ножове от сребро.
И в смъртнобяло светят
колосаните покривки
и тлеят тънки свещите над тях.
Свирете, слепи музиканти!
Свирете!
Богата сватба има тук!
И днес, запалена на клада,
като последен еретик
изгаря първата любов.
Невясто, чуваш ли - "Горчиво" - викат
знатните ти гости
фалшиво викат с гръмки гласове.
Невясто, и на мене е горчиво!
Но ти, преди да те отрови
с мъртвите си устни нелюбимия жених,
преди лицето ти да оскверни
го спри
и разтвори поне един прозорец
прикрит под тежко прашно кадифе
и погледни
навън, назад,
в онези ярки дни,
когато аз те бях завел
в най-древния любовен град
и тук един след друг
захвърляйки в нозете ти
въздишащите богове -
и ни един от тях не бе ми равен -
ти бях дарил сърцето си завинаги.
Тогава ти
поведе ме в онези дъждовити,
безумно кратки нощи,
в които бяхме с тебе
една прегръдка знойна -
и тъй ни парна тя,
че жегата на пясъците южни
едва й стигаше
в страстта, забравата и нежността.
И после в безтегловния покой
превръщаше се ти на арфа.
И песента на ревността измисли ти.
От три неща ме молеше да се боя.
От слънцето,
че можело от мен по-ярко да целува,
от вятъра,
че бил от мен с по-неспокоен дух,
от старостта,
че можела с ръцете си крадливи
да ти отнеме магическата твоя хубост.
И млъкнеше ли арфата,
стоях в нозете ти
и ти се спускаше до мене,
и твоите очи с горещи сълзи
с гореща клетва мойте милваха.
Загубя ли те - шепнеше ми ти -
на пръст ще се превърна.
И твоя пръст ще бъда,
кога се умориш,
при мене с вечен сън да те приспя.
Но как, невясто, тази клетва да я чуеш?
Стои като в решетка тъмния прозорец.
И с милиардите човешки гласове
да ти извикам
прозорецът дали ще се разтвори?
А днес така съм изморен,
светът на мен се е облегнал
с цялата си тежест.
И все по-често подозирам,
че сам се шпионирам,
дали не се превръщам в луд?
"Горчиво" - викат - чуваш ли? Горчиво!
Целуват те,
а аз съм още жив,
целуват те,
а аз разбирам
обичам те,
обичам те,
обичам те,
та ти дори в измяната
си без преструвка.
Сега за тебе съм покойник.
Обсипвай го с вдовичи ласки.
Раздавай му миниатюрните си чувства.
Притисната до него в мощната кола
летете по студени пътища
към вашта катастрофа.
Горчиво!
Невясто, и на мене е горчиво.
След малко и на теб ще загорчи.
Останали сами
в разкошната му спалня
и стискайки нетърпеливите му
малокръвни пръсти,
ще ти горчи - и . . .
така ще ти горчи за цял живот.
Ще мине блясъка и суетата.
Ще дойде чиста скръбна утрин.
И ти ще ме потърсиш.
И ще презираш своите амбиции.
И аз ще трябва да те приютя,
защото ти ще бъдеш инвалид,
защото ти ще бъдеш
най-самотното момиче.
Защото ти ще бъдеш без душа.
Ще ти отворя тъжната врата
на моето сърце,
но там не ще намериш вече мен,
но там ще бъде пусто -
като планета без един човек.


Свирете, свирете, слепи музиканти,
свирете по фалшиви сватби.
И там
тръбите ви ще раждат плач!


[heart__]
".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
МОКЪР КИБРИТ

 

Защо не стопли с пръсти мойте длани,

а мислите ти настрани отлитат?

Не искаш и минута да останеш...

Уви, навярно мокър е кибритът...

 

Защо не ме прегърна и целуна?

Отчаяни са устните ми. Питат.

Защо треперим в тази нощ безлунна?

Уви, навярно мокър е кибритът...

 

Защо ще ме оставиш да се скитам,

тъй както само кучетата скитат?

Без лъч. Без шанс отново да опитам...

Уви, навярно мокър е кибритът...

 

Във него аз и ти сме само клечки,

намокрени в последната минута.

И вече в нови влюбени пътечки

изгубеното пламъче се лута.

 

То тръгнало е други да разпали

с усмивка, с трепет, с весела закачка.

А ние ще си тръгнем, осъзнали -

съдбата е кибритоподпалвачка.

 

Тя може влюбените да подпали.

Но мен и тебе, мокрите? Едва ли...


     ЯСЕН ВЕДРИН
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен CraZy`ADDicTeD

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 540
  • Пол: Жена
  • ҳ̸Ҳ̸°•°●•٠·˙LeAvE mE aLoNe˙·٠•●°•°ҳ̸Ҳ̸
Предаде ме приятелко......

Със теб до вчера аз споделях всичко,
душа и чувства пред тебе аз открих,
защото вярвах ти и сляпо и наивно,
че истинска приятелка си ти...

И с тебе бях във радост и тревога,
до твойто рамо винаги вървях,
от високото със тебе падах,
за дни на щастие със теб мечтах...

Но без да искаш или може би нарочно
доверието мое ти уби,
със грешна завист в пропастта ме бутна,
отне от мен и радост и мечти...

Заби ми нож в гърба нечестно,
дълбока рана във сърцето ми откри
и впи си ноктите в очите ми зловещо,
дълба във тях до кръв, предателко...боли...

И нямаше ли смелост, ти, кажи ми,
и истината с мен да споделиш,
че слаба си и нямаш сили
като човек замалко ти да се държиш...

И днес за сбогом ще ти пожелая
приятелка да имаш и да я обичаш от сърце
и някой ден, когато във калта затънеш
бодлива тел вместо ръка да ти подаде.

Katenceto                                     

°•°●•٠·˙Tonight Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely I'm tired Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely tonight
Go away Come back Go away Come back Why can't I just have it both ways Go away Come back Go away Come back˙·٠•●°•°

Неактивен Mr_FLIRT

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1439
  • Пол: Мъж
  • Miracle!!!
Ами това не е стихче, а просто една руска песен.


Забудь

Она с него не сводит глаз
И молча льет в подyшкy слезы
И пишет стpочки о любви
И тyтже жжет
Она еще не поняла
Она еще вполне сеpьезнa
Hадеется и веpит
Что он подойдет
Забyдь его забyдь
Уйдет любовь как дым
Ведь y него в мечтах
Hе ты не ты не ты
Забyдь его забyдь
Уйдет любовь как дым
Ведь y него в мечтах
не ты
Она слепа в любви своей
Hе слyшая чyжие сплетни
И пишет стpочки о любви
И просто ждет
И вобщем безpазлично ей
С кем он пpоводит вечер летний
Hадеется и веpит
Что он подойдет
Забyдь его забyдь
Уйдет любовь как дым
Ведь y него в мечтах
Hе ты не ты не ты
Забyдь его забyдь
Уйдет любовь как дым
Ведь y него в мечтах
Забyдь его забyдь
Уйдет любовь как дым
Ведь y него в мечтах
Hе ты
Познавам те, а никога не съм те виждал. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Дамян Дамянов

Кошмарен век на атомни виелици,
на зли ракети и човешки лов!
И в него - ти - тъй смешна отживелица!
И в него - ти - нещастнице, Любов!
Ах, как жестоко, тъжно и обречено
звучиш във тези тъй железни дни,
когато нелюбовното човечество
говори не със ласки, а с войни!
Ти искаш с нежност да спасиш живота ни.
Назад! Металът ще те сгази с бяс!
И теб, и всички твои донкихотовци,
между които първият съм аз!
Какво от туй! На риск, велика армийо!
Родила всичко в своя порив висш,
света създала - нежния, коварния,
ти само можеш днес да го спасиш!
Със силата безкрайна на сърцето си,
със нежността, създала векове!
Без теб би празна литнала ракетата
към дваж по-празни, мъртви светове.




Посвещение
Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потеребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина,
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като загаснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено да дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.




Дамян Дамянов - Отивам си...

Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.




и нещо от тук...


На брат ми
phibi

С теб е толкова различно.
Еднакви сме, а всъщност не.
Обиждаме се, всичко ни е лично,
все нещо ще делим на две.

Защото ти осъден си
старите играчки да дочупваш,
да носиш вехти пелени
и моите уроци да доучваш,

да бъдеш вечно второто дете,
в грешките на първото да се препъваш
и пак с раздрани колене
колелото на живота да завърташ.

Съдбата ни така реши.
Но живота си за тебе давам.
А времето греши –
в очите ти не остарявам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Момчето и мечтите
phibi

На покрив стар живееше момче
и мечтаеше да посети звездите.
За приятел имаше врабче,
с което да дели трохите.

Той беше силен и непобедим,
красавец, умен и мечтател,
роден да бъде винаги един
безумец, смел изобретател.

Той влюбен бе в едно момиче –
красавица със ангелски очи,
 и пееше й вечер под звездите
как с нея заедно ще полети.

А денем своя кораб сам строеше,
за да достигне своите мечти.
Неговият свят тъй малък беше –
момичето и техните звезди.

Но корабът в совалка се превърна –
един човек побираше едвам.
И тя с усмивка го прегърна:
„Отивай, твоят път е там!”

И той замина. А красивата девица
все молеше звездите да го съхранят.
И те смилиха се – превърнаха я в птица
да могат двама своя път да извървят.

Но корабът бе твърде бърз за нея,
летяща със любов и две крила.
Сърцето спря, очите й не светят.
Мечтите да достигне не можа.

А на момчето й прошепна му звезда,
че някога живееше едно момиче,
на нея каза той, че я обича,
и тя последва го, във своя път сама.

Сълзите стичат се по бузите му бели,
когато път поема към дома.
Какъв ли дом с мечти умрели,
какъв живот без нея е това?!

„Сбогом” му прошепнаха звездите.
А той своя люк удари в тишина.
Със зъзнещи ръце помаха на мечтите.
А в последния си миг дочу крила.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен CraZy`ADDicTeD

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 540
  • Пол: Жена
  • ҳ̸Ҳ̸°•°●•٠·˙LeAvE mE aLoNe˙·٠•●°•°ҳ̸Ҳ̸
Не зная на кого е мисля че го четох тук, но е просто невероятно!!!

Ти си в живота ми.
Ти си в сърцето ми.
Ти си в мислите ми,
в мечтите ми,
ти си дълбоко в гърдите ми....
Ти си в съня ми,
ти си в нощта ми ...
Ти си в душата ми...
Ти си в умът ми...
ти си всичко,
което дава спокойствието
на духът ми..
Ти си слънцето,
ти си луната...
Ти си птичката пролетна,
която лети в небесата....
Ти си звездите,
ти си онази на който принадлежат
мислите,сърцето,мечтите...
Ти си всичко,което ме прави щастлив...
Ти си онази която откъсна розата дива...
Ти си дъжда,ти си цветята,
ти си тази заради която
се родих,тук на земята...
Ти си , онази
която ме прави щастлив...
Знаеш ли,
миличко..ти
си ми всичко.


°•°●•٠·˙Tonight Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely I'm tired Leave me alone I'm lonely Alone I'm lonely tonight
Go away Come back Go away Come back Why can't I just have it both ways Go away Come back Go away Come back˙·٠•●°•°

angel4e_f

  • Гост
Момчето и мечтите
phibi

На покрив стар живееше момче
и мечтаеше да посети звездите.
За приятел имаше врабче,
с което да дели трохите.

Той беше силен и непобедим,
красавец, умен и мечтател,
роден да бъде винаги един
безумец, смел изобретател.

Той влюбен бе в едно момиче –
красавица със ангелски очи,
 и пееше й вечер под звездите
как с нея заедно ще полети.

А денем своя кораб сам строеше,
за да достигне своите мечти.
Неговият свят тъй малък беше –
момичето и техните звезди.

Но корабът в совалка се превърна –
един човек побираше едвам.
И тя с усмивка го прегърна:
„Отивай, твоят път е там!”

И той замина. А красивата девица
все молеше звездите да го съхранят.
И те смилиха се – превърнаха я в птица
да могат двама своя път да извървят.

Но корабът бе твърде бърз за нея,
летяща със любов и две крила.
Сърцето спря, очите й не светят.
Мечтите да достигне не можа.

А на момчето й прошепна му звезда,
че някога живееше едно момиче,
на нея каза той, че я обича,
и тя последва го, във своя път сама.

Сълзите стичат се по бузите му бели,
когато път поема към дома.
Какъв ли дом с мечти умрели,
какъв живот без нея е това?!

„Сбогом” му прошепнаха звездите.
А той своя люк удари в тишина.
Със зъзнещи ръце помаха на мечтите.
А в последния си миг дочу крила.