Пол Верлен
Шум на кабарета....
Шум на кабарета, уличен разврат,
и платани в здрача, с късен листопад,
кален омнибус - раздрънкана кола -
куп желязо на разбити колела,
взор върти - зелен-червен - в завои дързък,
пушейки, работници за клуба бързат,
със лулите под носа на полицаи,
покриви пробити /вътре капят стаи/,
дъжд, разбит асфалт, канал - воня /не трая!/,
ето моят звезден път - към рая.
Луис Фелипе Виванко
Излъжи ме така
Излъжи ме така - само малко - с достатъчно
мига от есен, със слънцето на отмерения
следобед сред клоните на обрулени акации
и цвета на бакърените им листи, и отблясъците
на едва скициран след мъглата хоризонт.
Излъжи ме в есен със запаления огън
вкъщи, излъжи ме с моите деца, играещи
(и излъжи тях с техните игри - сериозно -,
със зле подострените си цветни моливи,
рисуващи, улучващи без да знаят, откриващи
действителността си с насекоми, с дървета като паяци,
с деца с издължени крака, и галопиращи
коне - с прибрани копита - и чайки,
и фасади на къщи с надникнали лица
от всичките прозорци). Излъжи ме като ме оставиш
да мисля, давайки ми желание да живея край огъня
на бедни мисли. Излъжи ме ежедневно
със стаите на моя дом (и утвърдените
часове на хранене) и часовете - развълнувани
или спокойни - на съня. И други сънища - буден -
с друга къща сред полето, с други стаи
по-просторни и тлъстият благодетел на други стени.
Умолявам те, не спирай да ме лъжеш, ако вярвам
че са тук децата ми - рисуващи с моливите си -
и че този дом е мой, че мой е хоризонтът!
Колко обич! Колко желание да се оставя да ме излъжеш!
Но, как съм гледал тъй сляп, щом има идеи!
Щом има големи идеали: свобода и справедливост!,
щом има смъртна опасност (от нищото, приютяващо ни
отвъд смъртта на душата) и има опасност
Ти да не успееш даже и да ни излъжеш?
О, излъжи ме малко (с много малко моменти
на зърно, което умира). Мълчи и продължи да ме лъжеш
без думи, с клони от тази есен умишлено,
продължи да настояваш по повторарящи се бразди, в полето,
продължи да ми даваш желание да живея излъган.
