Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 143675 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

sunrise

  • Гост
Наставления към дъщерята

В този свят да сбъркаш е човешко,
щом живееш, срещаш се с греха.
Само, дъще, нека тези грехове
бъдат от богатство на духа.

Искай всичко- не е там бедата.
Нищо да не искаш туй е смърт.
Често дълго дирим в тъмнината
верния, единствения път.

Но откриеш ли- не се отбивай.
Майка си за помощ не търси.
Искам много чиста и красива
във труда и в любовта да си.

Може да те мамят най-горчива,
трудно ще е, но...ще издържиш.
Лошо е да "любиш" пресметливо",
да таиш в сърцето си лъжи.

Не бъди с виновните жестока,
щом виновна си- признай защо.
Хора сме, а не машинна стока,
не играчка- а живот е то.

Юлия Друнина

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена
имаше преди време едно стихотворение на Ранения Скорпион което направо ми спря дъха..не го знам къде е  ама помня как се казва:БЛУДНИЦА КРАИ ПЪТЯ ако някои го намери моля да го пусне в темичката да го прочетат тези които не са го чели...вярваите ми невероятно е
     

ето го.....                                     


                                                    Животът нея в бедност прикова,
                                                    и с гняв на шосето я стовари...
                                                    без да знае братчето й за това,
                                                    тя работеше до мигащите светофари... 
                                                   


                                                    През обятията , на бедни и богати,
                                                    момичето минава от умора отмаляло...
                                                    прехвърят си го, клиенти непознати,
                                                    сякаш е играчка в живо тяло !!!
                                       


                                                   Чрез смърт,света иска да зареже,
                                                   да погуби себе си и всичко,
                                                   едвам се спираше сега понеже,
                                                   в ума изплува момчето й самичко...           
                                                   


                                                   Затуй, мислите в съзнанието смирени,
                                                   обричат плътта по която без пощада,
                                                   целувки на човешките хиени,
                                                   ще маркират всяка педя с наслада.
                                                 


                                                   Стой момичето само на тротоара, 
                                                   със сърце изпълнено в злини,
                                                   към животът който я накара
                                                   да се предлага под уличните светлини...
                   


                                                  Тъй съэря баща си в дрипи сдрани,
                                                  и усети как щастие процежда,
                                                  но пари показа той в свойте длани...
                                                  и изненада уби стаената надежда.
                                               


                                                 Нима своето достойнство ще погази,
                                                 в  стремеж днес под луната бледа,
                                                 да вземе отплата в ласки от онази,
                                                 която навремето с любов отгледа ! ! !
                                               


                                                 В сълзи се давят очите клети
                                                 и с глас пресипнал тя говори,
                                                 докато припомняше му старите съвети
                                                 той, се чудеше какво да стори...
                                               


                                                 Засрамен скитникът с тояга
                                                 спаси душата си от грях,
                                                 запъхтян сега обратно бяга,
                                                 със спомена за среща между тях.
                                               


                                                 На тротоара нощен тя остана,
                                                 вкопчена в този занаят...   
                                                 като робиня, изкарваща прехрана,
                                                 в лапите на грешения ни свят

angel4e_f

  • Гост
Ще се разминем с теб по гарите...
По навик. Вечерта ще скрие
посоката в която тръгваш ти.
От сто живота
мислено си пращаме писма...
и някой глух перон със тебе ни дели.

И нощите ни - лудост или тайна
зоват се сто пъти и сто пъти мълчат,
и срещат хора. Улици... и вятър,
но никога един и същи път.

by SkitnicaVmoreto

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
изгорено        last_unicorn


седя сама. изгарям твои снимки.
боли ме, мисля си, че болката горя...
сама залагам на ума си примки,
за теб да мисля всячески опитвам се да спра.

обичам те, обичаш ме и пак не се получи...
и тази мисъл ще ми се да изгоря.
и моля невъзможното дано се случи,
да не оставяш трайна във сърцето ми следа.

със обгорени пръсти,с длани почернели
държа в треперещи ръце глава,
а в нея бясно, като полудели,
се мятат пресни спомени за любовта.

наум повтарям, че те ненавиждам.
догаря и последната ти снимка
и твоята обичана и мразена усмивка виждам
как разкривява се във черната купчинка.

горчиво-сладки чувства, непокорни,
не щат на намеренията ми да угаждат
и взрени в купчинката шепнат неуморно,
че често и от пепелта любов се ражда.



 [cvetee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен glowgaal

  • Новак
  • *
  • Публикации: 28
Няколко на Георги Константинов

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

 ---------
 
Ти си влюбена в него,
понеже приличал на мене...
Не разбирам.
Съвсем не разбирам.
Това е нелепа шега.
Но те виждам, че тичаш
подир моето отражение,
без да мислиш за мене...
И себе си мразя сега.
 
Своя вчерашен вид
още днес ще сменя непременно.
Ще потърся назаем
лице с променени черти -
ще си пусна брада,
ще раздавам усмивки на дребно.
Ще съм друг.
А живей с онова отражение ти.

Беловата ще скъсам!
Ще зачеркна на кръст оригинала!
На шегата нелепа
ще видиш финала нелеп -
ще минавам край теб
променен и с душа огрубяла...
И ще търся момиче,
което прилича на теб.
 
Както и едно от Събка Митева

В здрача на нощта, самотния,
приседнахме със болката ми стара.
Аз тихичко запалих си цигара,
а тя с душата ми се скара.
Защото днес Той ни целуна ръка.
Тогава болката в мен изпищя.
А душата се сви, задуши я,
да не чуе някой случайно вика.
И надянала стара усмивка,
понадигнала леко брада,
хванах първата, сляпата уличка,
ала с твърда стъпка по нея вървях.
И защото съм мъжко момиче,
и защото очите ми сухи са,
и съм вечно с усмивка закичена,
никой за теб, моя болко, дори не разбра.
А сега сме приседнали в здрача.
Душата ми тихичко плаче.
Аз пуша цигара, а болката...
Болката в мене заспа.

Възможно е вече някое от тях да е писано не узчетох всичко  [shame] но пък много ме впечатлиха enjoy :)

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
I Have Learned .....

I've learned -
that you cannot make someone love you.
All you can do is
be someone who can be loved.
The rest is up to them.

I've learned -
that no matter how much I care,
some people just don't care back.

I've learned -
that it takes years to build up trust,
and only seconds to destroy it.

I've learned -
that it's not what you have in your life
but who you have in your life that counts.

I've learned -
that you can get by on charm
for about fifteen minutes.
After that, you'd better know something.

I've learned -
that you shouldn't compare
yourself to the best others can do,
but to the best you can do.

I've learned -
that it's not what happens to people
that's important. It's what they do about it.

I've learned -
that you can do something in an instant
that will give you heartache for life.

I've learned -
that no matter how thin you slice it,
there are always two sides.

I've learned -
that it's taking me a long time
to become the person I want to be.

I've learned -
that it's a lot easier
to react than it is to think.

I've learned -
that you should always leave
loved ones with loving words.
It may be the last time you see them.

I've learned -
that you can keep going
long after you think you can't.

I've learned -
that we are responsible for what we do,
no matter how we feel.

I've learned -
that either you control your attitude
or it controls you.

I've learned -
that regardless of how hot and steamy
a relationship is at first,
the passion fades and there had better be
something else to take its place.

I've learned -
that heroes are the people
who do what has to be done
when it needs to be done,
regardless of the consequences.

I've learned -
that learning to forgive takes practice.

I've learned -
that there are people who love you dearly,
but just don't know how to show it.

I've learned -
that money is a lousy way of keeping score.

I've learned -
that my best friend and I can do anything
or nothing and have the best time.

I've learned -
that sometimes the people you expect
to kick you when you're down
will be the ones to help you get back up.

I've learned -
that sometimes when I'm angry
I have the right to be angry,
but that doesn't give me
the right to be cruel.

I've learned -
that true friendship continues to grow,
even over the longest distance.
Same goes for true love.

I've learned -
that just because someone
doesn't love you the way you want
them to, it doesn't mean they don't
love you with all they have.

I've learned -
that maturity has more to do with
what types of experiences you've had
and what you've learned from them
and less to do with how many
birthdays you've celebrated.

I've learned -
that you should never tell a child
their dreams are unlikely or outlandish.
Few things are more humiliating, and what
a tragedy it would if they believed it.

I've learned -
that your family won't always
be there for you. It may seem funny,
but people you aren't related to
can take care of you and love you
and teach you to trust people again.
Families aren't biological.

I've learned -
that no matter how good a friend is,
they're going to hurt you
every once in a while
and you must forgive them for that.

I've learned -
that it isn't always enough
to be forgiven by others.
Sometimes you have to learn
to forgive yourself.

I've learned -
that no matter how bad
your heart is broken
the world doesn't stop for your grief.

I've learned -
that our background and circumstances
may have influenced who we are,
but we are responsible for who we become.

I've learned -
that sometimes when my friends fight,
I'm forced to choose sides
even when I don't want to.

I've learned -
that just because two people argue,
it doesn't mean they don't love each other
And just because they don't argue,
it doesn't mean they do.

I've learned -
that sometimes you have to put
the individual ahead of their actions.

I've learned -
that we don't have to change friends
if we understand that friends change.

I've learned -
that you shouldn't be so
eager to find out a secret.
It could change your life forever.

I've learned -
that two people can look
at the exact same thing
and see something totally different.

I've learned -
that no matter how you try to protect
your children, they will eventually get hurt
and you will hurt in the process.


I've learned -
that there are many ways of falling
and staying in love.

I've learned -
that no matter the consequences,
those who are honest with themselves
get farther in life.

I've learned -
that no matter how many friends
you have, if you are their pillar
you will feel lonely and lost
at the times you need them most.

I've learned -
that your life can be changed
in a matter of hours
by people who don't even know you.

I've learned -
that even when you think
you have no more to give,
when a friend cries out to you,
you will find the strength to help.

I've learned -
that writing, as well as talking,
can ease emotional pains.

I've learned -
that the paradigm we live in
is not all that is offered to us.

I've learned -
that credentials on the wall
do not make you a decent human being.

I've learned -
that the people you care most about in life
are taken from you too soon.

I've learned -
that although the word "love"
can have many different meanings,
it loses value when overly used.

I've learned -
that it's hard to determine
where to draw the line
between being nice and
not hurting people's feelings
and standing up for what you believe.




///превод///


Научих .....

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

When you give each other everything, it becomes an even trade. Each wins all.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
* * *


Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото -
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите - като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.


© Добромир Тонев




Стилът е впечатляващ, въздействащ... Перфектно е композиран, а да не говорим за внушителното послание... Бих го посочила като образец за писане на поезия. Стихотворението е възхитително!
« Последна редакция: Август 13, 2007, 07:28:34 am от DEVIL_IN_HEAVEN »
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
ОЩЕ ТИШИНА
                                 Павлина Йосева (pin4e)


І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма. (И усмивката на татко.)

От погледа на баба проумях,
че живите - не винаги - живеят...
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
(Канелката захапал, не лулата.)
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна…
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
във шепата си носеше щурчета...

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета (за замерване)
на клоните обезразлистени...

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

А после някой просто срещна мама.
Билети й предложил... за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И от тогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
(Ръката й в ръката ми изстиваше...)

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха -
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.


angel4e_f

  • Гост
ОЩЕ ТИШИНА
                                 Павлина Йосева (pin4e)


І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма. (И усмивката на татко.)

От погледа на баба проумях,
че живите - не винаги - живеят...
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
(Канелката захапал, не лулата.)
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна…
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
във шепата си носеше щурчета...

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета (за замерване)
на клоните обезразлистени...

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

А после някой просто срещна мама.
Билети й предложил... за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И от тогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
(Ръката й в ръката ми изстиваше...)

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха -
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.



Неактивен tanatos_f

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 135
  • Пол: Жена
  • Nothing last forever
Туко що прочетох стихотворението на Скитникът " На кучката, която се опита", няма да го слагам цялото  тук, само исках да кажа, че съм изумена колко злобен и жесток може да бъде човек.Независимо какво му се е случило, от тези думи ме побиха тръпки, какво стана с прошката и добро у хората, ами приказките за сдържането на гнева???
I'm lost there,where I've been searching myself many times

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Къде бях тази нощ? И в чии ръце?
Помня устни само моето сърце!
Помня дланите, дебнещи, нежни и зли!
Помня още: "Всичко да те боли!"
Помня как по гърба ми се стичаше дъжд
(де да беше друго, не плачеше мъж)
Помнята дългото прощаване!
Помня страния път!
И заспах като котка,
самотна до смърт!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
ОЩЕ ТИШИНА
                                 Павлина Йосева (pin4e)


І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма. (И усмивката на татко.)

От погледа на баба проумях,
че живите - не винаги - живеят...
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
(Канелката захапал, не лулата.)
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна…
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
във шепата си носеше щурчета...

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета (за замерване)
на клоните обезразлистени...

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

А после някой просто срещна мама.
Билети й предложил... за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И от тогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
(Ръката й в ръката ми изстиваше...)

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха -
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.


Силно стихотворение и хубаво."Още тишина."Коя е Павлина Йосева? Как може може да се намери и прочете още нещо написано от нея? Благодаря предварително за упътването.
To be,or not to be

angel4e_f

  • Гост
Изгубен ключ
nejno_angel4e

Има хиляди звезди на небето, които
никога няма да спрат да ни следят....
те са от онези вечните неща, които
никога няма да могат да заспят...
И тревичките, по които ще стъпваш...
всеки път за мен ще ти напомнят..
и всеки път все по - силно ще потръпваш..
от начина, по който те ще ти говорят...
А пътят, по който ще вървиш..
все към мен ще те води..
и всеки път, когато тъжиш...
той тъгата ти ще прогони..
Защото аз ще бъда винаги там,
на този път..и винаги ще те чакам..
а това никой не може да промени..
ти си моят храм, където аз се прекланям...
И тихите улици нощем ще са ти утеха,
а отекващите в спомените стъпки...
ще бдят вечно над съня ти...
Как да намеря думи, когато нямам...
обичам те и цялата природа го знае..
и как да ти кажа, аз без теб нищо нямам...
обичам те и вярвам, че това съдба е...
Ти си в моето легло, където вечер лягам...
в моят дом, където всичко ми напомня за теб...
ти си в моята стая, където се затварям...
заключвам се и губя ключа си от любов по теб..

Неактивен bonbon4etu

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 489
  • Пол: Жена
На кучката която се опита...
Скитникът

На колене ме постави...
Така ли си мислиш?!
Живота ми ад направи,
отрови ме с мрачни мисли.
опита да разбиеш мойте мечти,
помисли че победила си ти...

О, миличка сбърка...
Твърде много съм падал,
с грешен човек се забърка,
и пак ти ще страдаш...

В игра на измами,
срещу мен търси победа,
много грешки направи,
дори говори с езика надменен...

Глупачке! Защо си помисли че можеш?!
Кой ти даде права да си съдник?
Не успя да пречупиш крилата на този свободен,
затуй слушай словата ми мъдри:
Остави ме на мира,
забрави ме! Сега!
Спри да се бориш,
няма смисъл в това...

Враг мога да бъда...
Жесток и студен...
Всеки миг ще превърна,
В ад прекален..

Ще те науча да страдаш,
ще ти пресуша всички сълзи,
ще унищожа всичко свято,
на което държиш ти...

Кръв ще капе от твойте празни очи,
Мрака в мен ще усетиш най-после ти...
Ще страдаш жестоко,
ще съжаляваш горчиво,
ще искаш прошка двулично,
змия си противна,
къде ще се скриеш?!
Със кой ще избягаш?!
Глупачке наивна,
жестоко ще страдаш...

Определено много ми въздеиства... [mhmmmm] [reevvv]
Take Me Away From The Things I Did Today

Неактивен almudenka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Не ме излъга, нямаше измама,
не ме привлече с купища мечти.
Защото нищо помежду ни няма,
защото нищо не пророни ти.

Не ме оплете в думите си тъй омайни,
не обеща да подариш света на мен.
Защото погледите ни са тъй нетрайни,
защото нямам място в твоя ден.

Не съм предадена, не бих могла да бъда,
не съм и глупава да виждам път натам.
Какъв ли път, дори пътека няма.
И смисъл няма. И това го знам.

Не си и мислил да отричаш, че я има,
не ме „преметна”, нямаше сълзи,
не съм обляна в скърби, мъка и обида.

Не си ме лъгал... но защо боли?






Такава ли ме искаш- объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш- в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?

Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували- сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?

Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм- жалка и грешна- нима от мен наистина имаш нужда?

Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално- чупливо сърце.




Но за съжаление не си спомням кои са авторите