Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 143671 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен penywise

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 334
  • Пол: Мъж
Ами... ще ги сложа заедно. Просто са красиви...

Има ли нужда от коментар?

Цитат
I Met A Genius
     
I met a genius on the train
today
about 6 years old,
he sat beside me
and as the train
ran down along the coast
we came to the ocean
and then he looked at me
and said,
it's not pretty.

Charles Bukowski

А това?

Цитат
Metamorphosis
     
a girlfriend came in
built me a bed
scrubbed and waxed the kitchen floor
scrubbed the walls
vacuumed
cleaned the toilet
the bathtub
scrubbed the bathroom floor
and cut my toenails and
my hair.
then
all on the same day
the plumber came and fixed the kitchen faucet
and the toilet
and the gas man fixed the heater
and the phone man fixed the phone.
noe I sit in all this perfection.
it is quiet.
I have broken off with all 3 of my girlfriends.
I felt better when everything was in
disorder.
it will take me some months to get back to normal:
I can't even find a roach to commune with.
I have lost my rythm.
I can't sleep.
I can't eat.
I have been robbed of
my filth.

Charles Bukowski

Това е гениално.

Цитат
The Night I Was Going To Die
     
the night I was going to die

Charles Bukowski

Нежно...
Цитат
We Ain't Got No Money, Honey, But We Got Rain
     
call it the greenhouse effect or whatever

Charles Bukowski

A perfect blossom is a rare thing. You could spend your life looking for one. And it would not be a wasted life.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
РЪКА ЗА ПРОШКА


Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

angel4e_f

  • Гост
АКО НЯКОГА

Изчезне ли ми в тъмното следата
И сянката към празно повлече,
Останали безгласни се завръщат
Писмата ти с прашасали нозе.
В изречените думи потърси ме ,
Ненужното издухай пласт след пласт,
Във паузите дълги помежду им,
Ще бъда във мълчанието аз.
Най-важното не исках да ти кажа –
Че мъдрите лисици ги боли…
Същественото вижда се с душата…
А притчите са истински – нали?
Ще вляза във тъгата ти на пръсти
До твоите ще свия колене
Крадец ще съм във празната ти къща –
Единственият – влязъл да даде…
Не искам аз да те опитомявам…
Че питомното някога горчи..
Във чашата усмивка ще налея
Събирай ме от моите следи…
Не ме заключвай в своите си вещи…
Посърнеш ли аз знам ще отлетя…..
По писъка от болка ще се връщам
И тайничко със тебе ще тъжа…..

Неактивен Mistic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3539
  • Пол: Мъж

Смърт
Елисавета Багряна



Каква непоносимо страшна пролет,
когато вън се птиците прелетни връщат
и слънце грее, и капчуците ромолят,
а тук - мъртвец лежи у тебе в къщи!

 

Ти чуваш още думите последни
и още чувствуваш милувката му топла
и погледа, със който те погледна,
когато се откъсна сетния му вопъл.

 

И спомняш колко любещ и отдаден,
гасеше най-нищожната сълзица твоя,
а днес ридай, моли, в праха без сили падай -
лежи, полуусмихнат и спокоен.

 

И ето, слънцето да угасиш желал би
и катастрофа мирова да предизвикаш,
а само се полюшваш в тихи жалби
и сълзите, пресъхнали, не бликат.

 

Какво? - Смиреност? Мъдрост? И прозрение?
Когато сам си труп безжизнен, бездиханен?
Не крие ли самото примирение
най-страшното човешко отчаяние?

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Changes

"Friends forever," you promised.
"Together till the end."
We did everything with each other.
You were my best friend.

When I was sad, you were by my side.
When I was scared, you felt my fear.
You were my best support-
If I needed you, you were there.

You were the greatest friend,
You always knew what to say:
You made everything seem better.
As long as we had each other,
Everything would be okay.

But somewhere along the line,
We slowly came apart.
I was here, you were there,
It tore a hole in my heart.

Things were changing,
Our cheerful music reversed its tune.
It was like having salt without pepper,
A sun without its moon.

Suddenly we were miles apart,
Two different people, with nothing the same.
It was as if we hadn't been friends;
Although we knew deep in our hearts
Neither one of us was to blame.

You had made many new friends
And luckily, so had I
But that didn't change the hurt-
The loss of our friendship made me cry.

As we grow older, things much change
But they don't always have to end.
Even though it is different, now,
You will always be my friend.



 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш ..
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
По ръцете ми следи личат,
с твоите, където си ги вплитал.
А думите по твоему звучат
и питат ме каквото си ме питал.

До последна стаите те дирят.
Но ризите ти липсват в гардероба.
И чашите ти прах събират.
И снимката не е отдавна нова.

И всичко ми крещи, че си заминал,
и всичко ми крещи, че теб те няма...

И странно ли е, щом е минало,
че искам в миналото да остана?



phibi [inlovee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

angel4e_f

  • Гост
Затворена врата -
стена, наместо казано "Довиждане!".
Омръзна ми от мъжка суета -
да бъдеш пръв, дори и на излизане...
След тебе няколко импулса изтървах -
разляха се по пода като ноти,
изсвирени от чисто женски страх
и млъкнали от още по-човешка гордост...
Не се усмихна, думата си спря -
едва ли не досадно бе да се сбогуваш...
В ръцете си нетърпеливо ключовете завъртя -
проява на последната ти мъжка грубост.
Омръзна ми...
Омръзна ми от мъжка суета!!
Бъди така добър, побързай на излизане...
Сама ще сложа ключа - как не осъзна -
притрябвало ми е изтръгнато от теб "Довиждане!"!!

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy


Предателството се плаща със пожар(нощен кошмар)
by Gentiana
 [heart__]
1.
Държа те в мрачните подземия
на любовта си.
Душата ми е твоя тъмничар.
С зли думи светлината в тебе  гаси.
Предателство се плаща със пожар.
Горят във мрака вените ти черни,
със тази  мъжка - горда, дръзка кръв.
Не вярваш, но си в моя плен, неверни.
Самият ти на себе си бе стръв.
И хвана се. Как трудно се предаде!
Сега ще гниеш долу. Няма как.
Без камъни, решетки и огради.
Без да ме виждаш.
Аз съм твоя сбъднат мрак.

2.
Проклинам те след мене да се влачиш
и да се молиш да те пусна в твоя свят.
Да бъдеш бледен, цяла нощ да плачеш,
за истинска любов с неистов глад.
А дните ти да бъдат уморени,
скучаещи коне в разблуден кът,
където мъртви са поляните зелени,
росата е отровна, няма път.
Под празното небе да спиш претръпнал,
забравил себе си, сънуващ само мен...
Когато се събудиш...
Тихо, скъпи...
Нима повярва?...
Та ти всичко си за мен.


 



Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Премного тази дума е сквернена:
не ще я оскверня и аз с уста.
Туй чувство често бива унизено.
Пожали крехката му красота!
В надеждата ми има отчаяние,
и разумът не може я погуби.
По-скъпо ми е твойто състрадание
от всеодайността на всички други.
Туй, що човеците зоват любов,
не мога да ти дам. Но би ли взела
молитвеният ми сърдечен зов
и небесата, що не са презрели?
-Стремежа на молеца към звездата
и на нощта към сутринта?
-Копнеж по нещо във далечината
отвъд обсега на скръбта?

***

Когато стихне най-подир страстта,
ако е жива още нежността -
сред диви чувства, хвърлени без жал,
сред сенките и порива заспал - тогаз
не бих ридал, не бих ридал...

На мен би стигнало да гледам как
очите ти сияят в полумрак
и да бленувам другото - и пак
невидим плам в сърцето да мъжди
и ти да си, каквато бе преди...

След дългия и мрачен зимен сън
пак теменугите цъфтят навън
и всичко се възражда с пролетта,
освен това, което на света
създава ни - животът с Любовта...

Пърси Шели

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Кому се усмихваш, любов?

Кому се усмихваш, любов?
Сред тия замислени степи
мечтите ни вече са слепи,
словата ни гаснат без зов.

Зловещо поглеждат към нас
настръхнали вълци, мъглите,
нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас.

Под ниския бронзов покров
посрещат ни голите клони,
и злобна вихрушка ни гони.
Кому се отдаваш, любов ?


Николай Лилиев
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен BLUE_ROSE

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3838
  • Пол: Жена
  • Щяло да вали ...
Мама. За последен път.
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.

Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.

За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.

Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

Неактивен penywise

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 334
  • Пол: Мъж
КРАДЕНО!!!!!!!!!! (защото е красиво!)

Цитат
Гледам звездите - виждам теб,
Гледам залеза - виждам теб
Гледам луната - виждам теб,
....БЕ МРЪДНИ МАЛКО БЕ МАМА ТИ СТАРА!
A perfect blossom is a rare thing. You could spend your life looking for one. And it would not be a wasted life.

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена
имаше преди време едно стихотворение на Ранения Скорпион което направо ми спря дъха..не го знам къде е  ама помня как се казва:БЛУДНИЦА КРАИ ПЪТЯ ако някои го намери моля да го пусне в темичката да го прочетат тези които не са го чели...вярваите ми невероятно е