Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 145261 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен katrinzita

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 243
  • Пол: Жена
  • Be the best...
има три сонета на Шекспир които много обичам...

Когато ме откарат под арест
от който няма как да се отсроча,
ще имаш този стих за скръбна вест
и той ще е надгробната ми плоча
Ще видиш в него туй което бях,
на теб каквото беше посветено,
земята нека вземе моя прах,
ти имаш по-добрата част от мене.
Трупът ми ще изгубиш само ти,
това което бе във мен утайка,
което може с нож да похити,
по пътя всяка скитническа хайка.

Ще вземе моя труп пръстта корава,
но моето сърце на теб остава.

 *                        *                           *

Ти не скърби за тая си вина.
Не зная рози без бодли да има.
Мъглата скрива светлата луна
и в пъпката живее идна зима.
Грешихме всичко. Моят тежък грях
са тези мои гибелни сравнения.
Аз всички твои грешки оправдах
и ти простих за всички прегрешения.
В съда аз взимам другата страна,
но неусетно пак застъпвам тази.
Вилнее в мене гражданска война,
воюват обич, страсти и омрази.

От теб ограбен , пак във този спор
споделям с тебе грях, вина, позор.

*                               *                                *

На сън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам..
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, ридее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя на яве и на живо,
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен
и ти нощта превръщаш в ярък ден.
"If you can't find something to live for, then find something to die for. "
"Да обичаш,значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие"
"По-плашещо е да живееш със мисълта за страха, отколкото да се изправиш срещу самия страх."
"Човек разбира на какво е способен едва когато попадне в безизходица."
“Да си човек е много, но да бъдеш жена е нещо повече”

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
 :) Аз се впечатлявам много често, особено когато влизам във форума, но тук впечатленията ми се движат между 90 и 270 градуса... ;)
Вчера обаче попаднах на едно, което отдавна съм чела, но бях позабравила. Беше в една, захвърлена в най-горния ъгъл на големия шкаф в библиотеката, книга... Между другото, ровете се - винаги има какво да се намери! :)


Димчо Дебелянов

ЧЕРНА ПЕСЕН



            Аз умирам и светло се раждам -
            разнолика, нестройна душа,
            през деня неуморно изграждам,
            през нощта без пощада руша.

            Призова ли дни светло-смирени,
            гръмват бури над тъмно море,
            а подиря ли буря - край мене
            всеки вопъл и ропот замре.

            За зора огнеструйна копнея,
            а слепи ме с лъчите си тя,
            в пролетта като в есен аз крея,
            в есента като в пролет цъфтя.

            На безстрастното време в неспира
            гасне мълком живот неживян
            и плачът ми за пристан умира,
            низ велика пустиня развян.

             

        Излиза за пръв път в сп. "Съвременник", г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен vanilla_g

  • surreal intention
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3465
  • Пол: Жена
    • Veritatem dies aperit'
Среднощна молитва
Дамян Дамянов

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.




Ела до мен...
Дамян Дамянов

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Неактивен LadyOfSorrow

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 88
  • Пол: Жена
  • I'm the face that you have to face
хахаха тва стихче много ме радва и винаги ме разсмива [lol] [lol] [lol]
Birthdays Do Not End with Death

Birthdays do not end with death,
But last as long as love,
A maelstrom of memories
That grace and honor move.

And so we celebrate your day
By visiting your grave,
A place that you have left long since,
But is all that we have.

Dear spirit, come and join us here,
Your loved ones by your stone!
Come sweep across the barrier
To claim us as your own!

Happy birthday, dearest one!
Oh, happy, happy day!
Not even the most bitter night
Can take this joy away!
COME OUT, COME OUT...WHEREVER YOU ARE

Неактивен иринка

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4069
  • Пол: Жена
  • Take it easy
Когато дойдеш някога при мен
ти забрави лицето и ръцете си
и остави на мойте колене
да падне само сянката ти светеща.
Две бели сенки-мигове нетрайни,
потънали сред светове далечни,
ще се слеят в синята безкрайност
за да останат там-да бъдат вечни.
Забравил силата на свойте устни
ще дойдеш някога при мен,
на коленете ми ще отпуснеш
душата си от болка изранена.
Ще бъда винаги готова да я пусна!
Сега заспи,почивай вкаменено!
Аз ще докосна с плахите си устни
очите на една вселена.

                              [inlovee] Не знам кой е авторът на този прекрасен стих,не съм и сигурна,че текстът е точно същитят,който прочетох,но просто ме побиха тръпки,когато го четях и препрочитах!

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
...И само нощем...
Димчо Дебелянов


...И само нощем, нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,
От жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Баща ми, майка ми от гроба
Излизат и ме навестяват:
„Ти помниш ли?“... „Да, помня...“ С обич
като дете ме утешават.

Деца - пораснали. И грижи.
Обиди - волни и неволни.
И раните си скришом ближа -
От свой и чужд. Куп рани болни.

Ах, битието, битието,
И в него - кървищата, рискът
На туй човечество, което
Не знае вече какво иска...

Настръхнало, зло, в гняв треперещ,
Играещо си със барут и...
А аз съм го люлял довчера
Като дете в приспивни скути.

...Какво дете - звяр безподобен.
И осъзнаваш, че родител,
А не дете ти е... И че в злокобен
Миг е зарязало пещерите

И точно тебе е създало.
Тих плач във будната кошмарност!
Оплакващ цял свят с една жалост.
Ненужна никому, навярно.

И само нощем, нощем дръзвам
Да си поплача тъй, от слабост.
Но съмне ли - пак вълк безсълзен,
Възглавка мокра скривам бързо.
...И - с вълчи зъби - пак след хляба.

 


31.Х.1992 г.
« Последна редакция: Март 25, 2007, 00:05:45 am от SkitnicaVmoretO »
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен TallyWeijl

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2200
  • Пол: Жена
  • It feel's like I'm fallin' I'm fallin' I'm fallin'
 Къщата

        Сам дяволът я сякаш дал под наем,
        но неизвестно кой е наемателят.
        Затворена е всякога вратата
        а мракът спи и през деня във стаите.

        Дъждът гризе мазилката и бяга
        през счупените водостоци от олово
        и като пот по челото на болен
        по сивите стени избива влага.

        И снощи (ти видя ли от прозореца?),
        когато писна ненадеен вятър,
        разтвори се, затвори се вратата,
        завиха нощни кучета на двора

        и черна сянка, дълга като копие,
        разчупи се на каменните стълби
        и аз видях, и аз познах там мъртвия,
        когото преди девет дни заровиха.

            1925
                              Атанас Далчев



    ПОВЕСТ

        Прозорците - затворени и черни
        и черна и затворена вратата,
        а на вратата - листът със словата:
        "Стопанинът замина за Америка."
        И аз съм сам стопанинът на къщата,
        където не живее никой,
        ала не съм аз заминавал никъде
        и тук отникъде не съм се връщал.
        Аз не излизам никога от къщи
        и моите еднички гости са годините,
        а много пъти пожълтяваха градините
        и аз не съм навярно вече същият.
        Отдавна всички книги са прочетени
        и всички пътища на спомена са минати,
        и ето сякаш сто години
        как разговарям само със портретите.
        И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
        люлее свойто слънце от метал.
        Понякога аз се оглеждам в огледалото,
        за да не бъда винаги самотен.
        А по стената се изкачват бавно
        и догоряват на потона дните ми:
        без ни една любов, без ни едно събитие
        животът ми безследно отминава.
        И сякаш аз не съм живеел никога,
        и зла измислица е мойто съществуване!
        Ако случайно някой влезе в къщата,
        там няма да намери никого;
        ще види само прашните портрети,
        коварното и празно огледало
        и на вратата листът пожълтял:
        "Стопанинът замина за Америка."

            1925
                    Атанас Далчев


angel4e_f

  • Гост
ей това не ми го обърна на 180,а на 360 направо:

ОДА за женските сълзи

Тя плачеше,когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашки птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака,защото го загуби.
Тя плачеше,когато оставаше сама.
За старите си кукли,за мама,за дома.
Когато се омъжи очите си исплака.
Когато го испращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше,когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо,не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше,когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха,пак плачеше-щастлива.
И тайно,тихо плачеше,когато си отиват.
А после плака гордо,когато стана баба.
От болка пък-че ставаше по немощна и слаба.
Тя плачеше,когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва,прз сълзи каза на сина си:
-Е,сине,поплачи си,но знай:Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Мадлен Алгафари

Неактивен SavageGarden

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3583
  • Пол: Жена
ПРОСТИ! -Пейо Яворов

Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга -
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега...

Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч -
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.

И щастие възможно беше,
възможно беше - не мечта!
Самичък бог над нази бдеше...
А днес - най-черна самота.

Последен път... минути бързи...
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках... късно бе, уви!

Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай - добре си отмъстена,
душа невинна, - и прости!
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

Неактивен EvaNeSceNce_F

  • Новак
  • *
  • Публикации: 14
  • Пол: Жена
  • Когато за нежни думи е късно,идва ред на мръсните!
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
 
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете
----------------------------------------------------------
НА ЛОРА
 
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов . . .
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
 
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек . . .
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
---------------------------------
АЗ СТРАДАМ

Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, -
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа -
кога летя, когато падам,
аз страдам.
 
Издигам ли се - дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря. . .
Аз вечно диря.
 
И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно - в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.
 
И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би.
-----------------------
БяХ зА ТеБ МечТа НедосТижИмА,Бях ЕдинСтвеНа и НесРавниМа,А сЕга СъМ ТолкоВа НенуЖна,НежЕлаНа,Че Дори и ЧужДа...

Неактивен luda_fenka_Cena

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1643
  • Пол: Жена
  • ТаКа Е хУбАвО, Че ТеБ тЕ иМа!!!
Димчо Дебелянов - Скрити вопли
« Отговор #55 -: Март 24, 2007, 13:13:59 pm »
Димчо Дебелянов

* * *

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!


SkitnicaVmoretO : Мисля, че темата не е за тук.
« Последна редакция: Март 24, 2007, 15:36:32 pm от SkitnicaVmoretO »
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

Неактивен Mistic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3539
  • Пол: Мъж
Re: Димчо Дебелянов - Скрити вопли
« Отговор #56 -: Март 26, 2007, 15:43:39 pm »

SkitnicaVmoretO : Мисля, че темата не е за тук.

Такали?! А би ли ме просветлила за къде е? Щото не беше за Интересно,не е за тук...еми за къде е? Може би за Купувам/Продавам...
Не, че се заяждам,ама... [confused] [confused]

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Да те просветля , ставаше въпрос за поста на luda_fenka_Cena, която беше пуснала стиха на Дебелянов отделно . Както виждаш не е отговор към твойта тема,а подбележка към нейния пост. Темата си стои от месеци като лепка.... мисля, че и по-кротко и с четене щеше да стане по-лесно. Ама нихт по-лесно е да тръгнете с тона, нали ?!  :)
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен bewalf

  • Новак
  • *
  • Публикации: 23
  • Пол: Мъж
  • Дори и да умра неще спра любовта си с тебе да деля
Един ден (Hellhound)

Един ден, когато вече няма да ме има
когато търсиш любовта, но получаваш само тъга,
когато искаш смях, но бликват сълзи,
когато не си болен, но много те боли.
Един ден, когато любовта ми осъзнаеш ти
и почувстваш колко много ме боли.
Един ден, когато нямя с кой да споделиш греха
и в душата ти е само самота.
Един ден, когато вече мене няма да ме има
а в сърцето ти бошува зима.
Един ден, когато при мен поискаш да се върнеш,
а в прегръдките на другиго ме зърнеш.
Един ден ще осъзнаеш какво си била за мен
но в този ден може да ме няма мен.
Ако обичаш мен сега бъди със мен така
както със никои до сега.
Защото някои ден може да не си до мен.
Сграбчи любовта сега защото този някои ден
може да е и утре за теб и мен.....
Обичам те Помни Обичаи ме и ти за да няма такав ден за теб и за мен.
Life is a waterfall
we're one in the river
and one again after the fall
swimming through the void
we hear the word
we lose ourselves
but we find it all....

Неактивен ivalenny

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1376
  • Пол: Жена
  • ~Следвам само сърцето си!~
НОЩНА ВАРНА

 

Градът – в кутийки и свещички,

изглежда на полузаспал...

Похъркват сякаш вкупом всички...

Съвсем светът е опустял!...

 

Но някъде във тъмнината

или на светло, може би,

любовната игра премята

стотици хиляди съдби!...

 

И от високата тераса -

като от някакъв амвон,

преливам в нощната нагласа,

за да преглътна всеки стон...

 

На Галата циклопът странен

пронизва морската тъга

и осолява всяка рана,

стаена в нечии легла...

 

О, колко нежна си и мила!...

Щом видя този роден фар,

забравям всяка морска миля

и скъсания календар!...

 

Ванилин ГАВРАИЛОВ