Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 143621 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mery-jein-baby

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2520
  • Пол: Жена
  • Не искам крила!Аз не съм ангел!

От оня свят
Камелия Кондова,
....
Откакто във очите ви съм трън,

започнах да си мисля за вината.

Признавам си - виновна съм, че вън

и тази нощ съблича се луната.

Виновна съм за тази голота.

Виновна съм, че всъщност е красива.

Виновна съм и още затова,

че край оградите расте коприва.

Виновна съм, че като падне дъжд,

чадърите нарочно се повреждат.

И че живея с най-добрия мъж.

И че в съня му късен се оглеждам.

Виновна съм за есенния звук,

когато през годините ви мине.

Виновна съм като се счупи чук,

попаднал във ръцете на убиец.

Виновна съм за лудите коне -

препусналите из главата мисли.

И за това, че ще родя дете.

И за това, че дяволски го искам!

Виновна съм за всеки свой куплет.

Освен това - за всеки земен корен.

Спокойно спете! Всичко е наред

сега,

      когато имате виновен...
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Неактивен mery-jein-baby

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2520
  • Пол: Жена
  • Не искам крила!Аз не съм ангел!

Обесването на Васил Левски

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твoй един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Благодаря ти, Боже, че ми даде слънце
и светлина - да видя този свят прекрасен!
За хляба, който даваш ми насъщен
и вярата, която носи щастие.
За всеки звезден миг благодаря ти,
за всяка земна радост и победа!
Благодаря ти, че деца ми даде
и здраве, - за да ги отгледам!
Благодаря ти и за всяка болка,
която във борбата ме калява!
За всяка грижа и тревога,
която с мъдрост ме дарява.
Благодаря ти и за милостта безкрайна,
с която грешките ми ти прощаваш,
за любовта ти всеотдайна,
че сили да прощавам и на мене даваш!
За всичко, Боже, днес благодаря ти
и моля те да бъдеш вечно с мен!
Нека името ти да пребъде
и с вяра всеки да е озарен!

Стефка Петкова

 [heart__]

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
“Момичето плаче под дъжда.
И дъждът плаче в момичето”
                            Рени Йотова

А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

 
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.