Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 145259 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

sunrise

  • Гост
Тя е... трудна за открадване

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще подигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия.
А баща и изгледа е Бог!
Стъпва бавно. Избързват диханията.
Ветровете се любят с косите и.
А мъжете болят като рани
имълчат. А наум я отричат.
Тя е лятната вечер над хълма ти
и се давят в очите и лебеди.
А гърдите и остро покълнали
разсъбличат до дявол и тебе.
По бедрата и погледи жадни
се разбиват. А искат да пият.
Тя е...Трудна жена за открадване.
И се мрази за тази магия.
Не я гледай. Ще бъдеш измамен
( И жените я стъпкват стъписани)
Прокълни се. Крещи, че я нямаш.
И обичай поименно списъка си...

angel4e_f

  • Гост
Дъждът се връща

Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече –
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.


Slow dance/Бавен танц/

Наблюдавал ли си някога децата в парка?
Или пък чул ли си как пада дъжда по земята?
наблюдавал ли си лудия полет на пеперудите?
Заглеждал ли си понякога залеза на слънцето?

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо!
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого"как си?"
чуваш ли отговора.
Дали вечер си лягаш прегърнал
мислите си за стотици грижи.

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Казвал ли си някога на детето си
"това ще го направим утре"
и в бързината си не видя тугата му?
Загуби контакт,остави едно старо приятелство
да завехне,защото никога нямаш време
да се обадиш и да кажеш"здравей".

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд,губиш половината
радост от пътуването,като,че ли хвърляш
един подарък,който не си отворил.

Животът не е спринт!
Затова отпусни се,чуй музиката
преди да спре песента!

Изумителното е,че тези стихове са написани от едно момиченце,което умира от рак в болница на Ню Йорк.През 6 оставащи и месеца ни дава един хубав урок за живот!!!!!!!

angel4e_f

  • Гост
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някакси, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен той дивата гора,
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още май - треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно, с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте нали,
до сетен дъх ще помня тази ласка!
Не е виновен! В нежната му паст,
бих скочила дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк...,
а приказките лъжат!




Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

angel4e_f

  • Гост
Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима..



Наричат ни мъже защото

в очите ни не свети влага.

Наричат ни мъже и ние,

за да запазим мъжеството

мълчим и сълзите си крием

задавени от тържеството

на някаква наивна гордост.

Наричат ни мъже и ние

заставаме безропотно на прага

срещу свирепата стихия.

И никой никога не вижда

как болката сгъстява здрача,

как нейните сълзи напират

и как мъжете страшно плачат.

angel4e_f

  • Гост
Вик

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си с мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друто рамо
притисната отмина
с поглед в земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме- далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
 
Блага Димитрова


Без любов
Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна-
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна-
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша- но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява-но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена-
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена-
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача над жестоко рамо-
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само-
но и всъщност няма вече да живея.
_________________

angel4e_f

  • Гост
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова


Лъжа ли беше първата ти ласка? …
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме
стряска един копнеж - роден, но не живял?…

Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него:
"Вижте, от туй е топло моето сърце!"

Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и този немирник беше мой и твой.

И мой бе оня щъркел, дето лятос
над нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, зарад която
света бих минал три пъти пешком!…

Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях …
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах …

Затуй към всеки светъл чужд
прозорец издигам днеска погледа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!

Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой … Но ако имах теб,
как пълно би било това сърце.

Дамян Дамянов

angel4e_f

  • Гост
Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив ?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете предни.
Колко устни помниш ? И ръце ?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и мойте колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз...

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак, но помни -
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се по неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
"Добър вечер !" - ще ми кажеш само
"Добър вечер, мис!"- ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.

Сергей Есенин


МИГ НА РАЗДЯЛА

Две очи,
А в тях една сълза…
Едно сърце,
А в него само пепел…
Една любов,
Превърната в тъга…
Един живот,
Сам себе си обрекъл…

Две очи,
А в тях пустиня бяла…
Едно сърце
Разкъсано от рана…
Една любов,
Превърната в раздяла…
Един живот –
… и друго не остана

angel4e_f

  • Гост
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента

Павел Матев

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Тя е... трудна за открадване

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще подигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия.
А баща и изгледа е Бог!
Стъпва бавно. Избързват диханията.
Ветровете се любят с косите и.
А мъжете болят като рани
имълчат. А наум я отричат.
Тя е лятната вечер над хълма ти
и се давят в очите и лебеди.
А гърдите и остро покълнали
разсъбличат до дявол и тебе.
По бедрата и погледи жадни
се разбиват. А искат да пият.
Тя е...Трудна жена за открадване.
И се мрази за тази магия.
Не я гледай. Ще бъдеш измамен
( И жените я стъпкват стъписани)
Прокълни се. Крещи, че я нямаш.
И обичай поименно списъка си...

На кого е този стих ? Прекрасен е.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

sunrise

  • Гост
Павлина Йотова. Съжалявам, че не го написах първия път, но бях пропуснала да запиша авторката [shame]л Сега проверих.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Благодаря ти. Ще потърся нейни неща. Това направо ми подейства като плесник за добро утро  :)
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Павлина Йотова. Съжалявам, че не го написах първия път, но бях пропуснала да запиша авторката [shame]. Сега проверих.
Не Йотова, а Йосева  :), иначе нарекла се pin4e  :)

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен aleksi

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 193
  • Пол: Жена
Преследване

Някъде там е толкова мрачно и студено,
И аз отново притаила дъх,
Чакам да дойде нощта..
Чакам я с една неувереност и малко страх,
Защото Тя идваше с нея .

Бавно лека- полека загубвах по една частичка от мен,
Животът ми се счупи като една кристална чаша..
Но е тъмно и студено.
Идва Тя и усещам нямам сила
И притаила дъх едва..
Се крия зад входната врата.
Дали ще ме намери Тя сега ?
Може би звуча като малко дете
Но истината е една – играех си
С Нея на една игра,
А колко пагубна можеше да бъде за мене
Знаехме си само Аз и Тя

Игра на сенски и на маски ?!
Докога щеше да продължава всичко това?
Докато една друга се срещнем лице в лице?
Докато Тя накрая вземе моето сърце?
Или докато се осмеля да застана пред нея както сега?!


И ще намеря сили може би някой ден
Ще бъде Силата до мен..
Но дотогава..
Притаила дъх едва,
От студ и страх там зад ъгъла,
Ще се скрия аз...

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Ти плачеш...

Понякога това е нечовешко.
Една ли нощ до мене си ридал ?!
Сълзи за знайни и незнайни хора,
за мене никога сълзи си непролял.
Понякога не искам да съм твоя.
Стотици укори, съмнения, печал...
Ти плачеш често. Никога за мене.
Сърце не дава да осъмнеш сам.
Преглътнах много думи - никога разлъка.
И много болка в дните си изпих.
Ти плачеш често. Мен душа не жали.
Да те прекрача сили не открих.

Събирам сълзите ти в своите длани.
Сърце дано да ми прости...

Ти плачеш...

Безжалостно аз искам само...
да имам... една от твоите сълзи.

[heart__] [heart__] [heart__]

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Задушница
BLUE_ROSE

Зад две пресечки ги посяха. С вино.
Най-близките ми хора. Празнично облечени.
Завити със любов. И карамфили.
С лица от тишина завинаги изсечени.

И днес ги обладават духовете им.Отново.
За да ги върнат малко на земята.Преди здрача.
Отчупих им сърце наместо пита. И зарових.
Душата си до тях . За да не плача.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."