Автор Тема: Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?  (Прочетена 143672 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен vanilla_g

  • surreal intention
  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3465
  • Пол: Жена
    • Veritatem dies aperit'


Такава ли ме искаш- объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш- в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?

Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували- сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?

Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм- жалка и грешна- нима от мен наистина имаш нужда?

Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално- чупливо сърце.

 :arrow: Това е мое  [shame]
Благодаря, поласкана съм  :)

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,20003.0.html


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Неактивен NeMogaDaPisha

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 912
  • Пол: Мъж
  • Can you feel the rock?


ranenia skorpion - Мръзне възрастна жена...

       Там пред Шератън хотела...
       в тези дни на бури и вихрушки...
       една жена съдбата си приела...
       мръэне и продава теменужки...


        В злоба сърцата си обвили...
       хора гледат я свирепо...
       а тя продава мирно карамфили..                 
       на мястото попаднала нелепо...


       Децата й не взимат мерки...
       да избавят майка си от тука...
       за нея просто двете щерки...
       не виждат в щастието пролука...


      Потънала жена в терзания,проблеми...
      чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
      да плати за купените хризантеми..               
      увити за любимата в целуфан...


     Една жена от старост трудно крачи...
     с букетчета в ръка тя клета,
     вика и подканва минувачи...
     да си купят от жълтите лалета...             


     Тече напред живота устремено...
     и следва своя вечен график...
     пешеходци преминават на зелено,
     шофьори псуват попаднали в трафик...


     След време в разкази и прози...
     ще опише някои странстващ бард...
     как жена продавала е рози...
      на оживен от хора булевард...


     Там зад паркингът открит...
      почива  през кратки интервали...
      и клечки пали от кибрит...
      студа от себе си да свали...


      Кокичета , фрезии , лияни...             
      продаваха се от старата цветарка...
      бяха те в светлина обляни...
      с различен цвят и специфична шарка...



      Нижат се дните като в броеница...
      отмерваики съшествуването земно...
      на една унила българска старица...
      останала сама с цветето последно...
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

Неактивен almudenka

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2


Такава ли ме искаш- объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш- в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?

Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували- сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?

Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм- жалка и грешна- нима от мен наистина имаш нужда?

Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално- чупливо сърце.

 :arrow: Това е мое  [shame]
Благодаря, поласкана съм  :)

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,20003.0.html



миличка само да ти кажа че просто това стихотворение е прекрасно .... много го заобичах  [heart__]
ще потърса и други твои произведения със сигурност ще ми харесат  [inlovee]

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена


ranenia skorpion - Мръзне възрастна жена...

       Там пред Шератън хотела...
       в тези дни на бури и вихрушки...
       една жена съдбата си приела...
       мръэне и продава теменужки...


        В злоба сърцата си обвили...
       хора гледат я свирепо...
       а тя продава мирно карамфили..                
       на мястото попаднала нелепо...


       Децата й не взимат мерки...
       да избавят майка си от тука...
       за нея просто двете щерки...
       не виждат в щастието пролука...


      Потънала жена в терзания,проблеми...
      чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
      да плати за купените хризантеми..              
      увити за любимата в целуфан...


     Една жена от старост трудно крачи...
     с букетчета в ръка тя клета,
     вика и подканва минувачи...
     да си купят от жълтите лалета...             


     Тече напред живота устремено...
     и следва своя вечен график...
     пешеходци преминават на зелено,
     шофьори псуват попаднали в трафик...


     След време в разкази и прози...
     ще опише някои странстващ бард...
     как жена продавала е рози...
      на оживен от хора булевард...


     Там зад паркингът открит...
      почива  през кратки интервали...
      и клечки пали от кибрит...
      студа от себе си да свали...


      Кокичета , фрезии , лияни...             
      продаваха се от старата цветарка...
      бяха те в светлина обляни...
      с различен цвят и специфична шарка...



      Нижат се дните като в броеница...
      отмерваики съшествуването земно...
      на една унила българска старица...
      останала сама с цветето последно...

изключително много ми хареса

Неактивен nejno_angel4e

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2727
  • Пол: Жена
  • l'amour de l'art
Изгубен ключ
nejno_angel4e

Има хиляди звезди на небето, които
никога няма да спрат да ни следят....
те са от онези вечните неща, които
никога няма да могат да заспят...
И тревичките, по които ще стъпваш...
всеки път за мен ще ти напомнят..
и всеки път все по - силно ще потръпваш..
от начина, по който те ще ти говорят...
А пътят, по който ще вървиш..
все към мен ще те води..
и всеки път, когато тъжиш...
той тъгата ти ще прогони..
Защото аз ще бъда винаги там,
на този път..и винаги ще те чакам..
а това никой не може да промени..
ти си моят храм, където аз се прекланям...
И тихите улици нощем ще са ти утеха,
а отекващите в спомените стъпки...
ще бдят вечно над съня ти...
Как да намеря думи, когато нямам...
обичам те и цялата природа го знае..
и как да ти кажа, аз без теб нищо нямам...
обичам те и вярвам, че това съдба е...
Ти си в моето легло, където вечер лягам...
в моят дом, където всичко ми напомня за теб...
ти си в моята стая, където се затварям...
заключвам се и губя ключа си от любов по теб..

 [shame] леле много се радвам, че ти е харесало толкова, че да бъде сред любимите ти! [shame]
My heart is my strength...
...and my weakness

Неактивен merito13

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 966
  • Пол: Жена
  • Give yourself to me....
Пътят е дълъг и страшен -
стъпките бавни горчат.
И от всеки спомен прашен
белезите още повече личат.

Сърцето щом е на парчета,
посоките мигновено се размиват.
Душата подир мене крета,
сякаш и нея на частици я разбиват!

Мислех, че съм горда и неумолима -
съдбите чужди разсичах със замах жесток,
но сега допуснах грешка непростима...
Разбрах - разсечен бе и моят живот...

Не бях такава - сърцето си не давах,
заключено държах го в сейф от плът и кръв.
И никому нищо не прощавах -
ала ти си този, който ключа отне ми пръв.

Сега съм в състояние за мене нетипично,
опитвам се да разбера кога стана всичко това.
Губя нишките и струва ми се сякаш нелогично,
отказвах дълго да приема, че било е любовта...

И в студени нощи аз се губя,
преплитам неусетно съня със реалността.
И уж пред мен си и те любя,
ала рухва всичко с жестокото начало на деня...

На Калиста много е хубаво..
Oт уморените листа, които знаят,
че само миг и ще са вече спомен.
На нещо мило идва вече краят,
но пак ще се завърне.Свят огромен.
             {by Gentiana}

angel4e_f

  • Гост
Пътят е дълъг и страшен -
стъпките бавни горчат.
И от всеки спомен прашен
белезите още повече личат.

Сърцето щом е на парчета,
посоките мигновено се размиват.
Душата подир мене крета,
сякаш и нея на частици я разбиват!

Мислех, че съм горда и неумолима -
съдбите чужди разсичах със замах жесток,
но сега допуснах грешка непростима...
Разбрах - разсечен бе и моят живот...

Не бях такава - сърцето си не давах,
заключено държах го в сейф от плът и кръв.
И никому нищо не прощавах -
ала ти си този, който ключа отне ми пръв.

Сега съм в състояние за мене нетипично,
опитвам се да разбера кога стана всичко това.
Губя нишките и струва ми се сякаш нелогично,
отказвах дълго да приема, че било е любовта...

И в студени нощи аз се губя,
преплитам неусетно съня със реалността.
И уж пред мен си и те любя,
ала рухва всичко с жестокото начало на деня...

На Калиста много е хубаво..

Неактивен Тя

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 259
  • Пол: Жена
    • Някъде над покривите на града...
***
Миряна Башева

Като всички истински списатели,
самотата властно ме зове.
Кой ме знае имам ли приятели,
или нямам даже врагове.
В мен се буди единакът бухал,
яхнал своя клон на терсене.
Младостта върви към шеста глуха
и светът не е до колене.
Цялата вселена ми обажда
колко ми е тежко и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното и огнено око.
Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах",
съвсем вярно си звучи животът,
даже през фалшивият ми смях.
Дявол знае, дали има щастие.
Може би. На Господа на пук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг!
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Gentiana:

Дали е догма да си малко луд
и сам с желанията си-бодли
да се раздираш?
Макар и трън от роза, но боли.
От някой горе писаното не разбираш.
И тръгват чувствата ти призори на път,
от който много малко се завръщат,
а върналите се са странни и гори
в очите адски огън. С тъмен крясък
разлитат се куп прилепи над зид,
обрасъл със бръшлян и диви рози.
Руши се камък. Стенещ, лепкав звук
в ушите блъсва с глъхнеща угроза.

Дали умеем да градим от тишина
забравените сгради на копнежа,
които крият нашта самота,
а нощем ни прегръщат много нежно?
Оголените нерви са стрели,
с които стреля нервната ни вяра.
Мишените? Мишените, уви,
са все далечни, като малки гари,
в  ранимо близък изгрев, който спи
на топка свит под одеало старо
и всяка болка гледа със очи...-
там зло небе крилете си затваря,
премръзнало, отнесено мълчи
и все повтаря се, повтаря се, повтаря.

Дали е догма целият живот?
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

angel4e_f

  • Гост
Писмо за сбогом

by BLUE_ROSE

Щастливите не са раними. И не би те заболяло,
ако кажа, че събирам куфарите си мълчание. И до там.
Ще скоча на първото спряло такси. И ще забравя.
И без вина ще вдигна тост. Наздравица за двама!

Капките шампанско са ти страст. Не съм те лишила,
от нищо оживяло след раздяла. Няма сбогуване.
И пак да си щастлив ти пожелавам. Не насила...
Ей така, от все сърце! Довиждане! Целувам те!

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
В живота обичах без корист и цели, но лицемерие срещнах, фалш и лъжа.
Кълнат ти се се във вярност,звездите ти свалят, а после отново оставаш сама.
Нима след такава обида жестока, способна ще бъда да вярвам им пак?!
Да слушам любовните клетви лъжливи, да чакам с надежда вечерния мрак.
Нима ще намеря във себе си сили, да търся отново в живота любим,
щом не вярвам на думи лъжливи, когато във мен няма ни вяра, ни дух несломим.
И все пак единствено ти ме излъга, намекваше често целта си дори -
"не чакай"- говореше всичко във тебе "напразни ще бъдат твойте мечти".
Тогава се питах защо съм със тебе, щом бездни дълбоки нас ни делят,
щом няма красивите чувства, които завинаги нас ще сплотят.
Аз зная - заричах се често, от утре да бъдеш ти мъртав за мен и обещавах -
това е тъй лесно, а утре оставях за другия ден. Тази воля гранитна която аз имах,
стопи се като пролетен сняг на вода, а от студеното гордо момиче не беше останала
нито следа. Вместо него, стоях аз пред тебе със тъжно наведена ниско глава,
а твойте очи блуждаеха в мрака и търсеха сякаш друга жена.
Когато разбрах, че с другата ти имаш среща, презрях твойта жестока игра
и видях как ме гледаш с надсмешка, сякаш си правиш невинна шега.
Спомни си как силно към нея притиснат, прекарвал си мъничка част от нощта,
без всякакви чувства и обич, единствено търсещ от нея плътта.
Аз знаех, аз вярвах, аз чувствах - колко малко съм в твойте очи,
как в душата ти думата "обич" едва ли не смешно звучи.
Не те обвинявам, не искам, не мога - за този фалит съм виновна сама,
че чувствата свой с лъжи не прикривах, има ли тук друг някой вина?
И ако жената която обикнеш, не ти отговори с голяма любов,
спомни си за тази ,която готова на всичко, готова на жертви при първия зов.
За мене не спомняй си никога с лошо, не от падение беше всичко това,
а защото те обичам истински, честно, без лицемерие, фалш и лъжа!!!


В това стихче има много,много истина....и то за 90% от мъжете [confused]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
GaLLeRy


Ако можех да те убия... Бих!
Щях да те бутна от някоя скала.
Не, че нещо ще се промени,
просто да погледнеш през моите очи света.

Само ако можех,бих те убила.
Бих те запалила с клечица кибрит-
да гориш бавно.Не, че ще съм по-щастлива.
Просто ти да не можеш да си щастлив.

Щях ли да съм тъжна?Щях да съм.
Ако те няма, може би ще умра.
Но бих дала всичко да си само сън,
а не тъй- да болиш повече от рана.

Бих... Бих ти опряла пистолет до сърцето,
Само да можех,по дяволите,само да можех…
Но тогава и аз трябва да си сложа въжето...
Обичам те.Скочиш ли, и аз след теб ще скоча...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

angel4e_f

  • Гост
GaLLeRy


Ако можех да те убия... Бих!
Щях да те бутна от някоя скала.
Не, че нещо ще се промени,
просто да погледнеш през моите очи света.

Само ако можех,бих те убила.
Бих те запалила с клечица кибрит-
да гориш бавно.Не, че ще съм по-щастлива.
Просто ти да не можеш да си щастлив.

Щях ли да съм тъжна?Щях да съм.
Ако те няма, може би ще умра.
Но бих дала всичко да си само сън,
а не тъй- да болиш повече от рана.

Бих... Бих ти опряла пистолет до сърцето,
Само да можех,по дяволите,само да можех…
Но тогава и аз трябва да си сложа въжето...
Обичам те.Скочиш ли, и аз след теб ще скоча...

 [heart__] [heart__] [heart__]

angel4e_f

  • Гост
Автор:неизвестен

Въпроси нямам. Нека да е тихо.
Не нарушавай тази тишина!
Това, което чувствата градиха,
отново се превърна в тъмнина.
Отново е ранена мойта птица.
Тъй както си летеше - падна тя.
Но не убита. Живата искрица
от нейната душа не отлетя.
На хората сърцата са различни.
Различно е и твоето сърце.
Ранява то, защото не обича!
Недей да вдигаш птицата с ръце!
Така я остави! Ще оживее...
Сама ще се погрижи за това.
Защо се разтревожи, че немее?
Та тя е със пречупени крила!
Сърцето ще привикне към промени,
макар, че в него мъката расте.
Не станахме ли доста по-големи,
отколкото сме в същност ние с теб?
Сега вината истинска откриха
очите ти в по-друга светлина.
Но по-добре мълчи! Така е тихо.
Не нарушавай тази тишина.


Автор:Станка Пенчева

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна - вместо да се намръщя,
до погаля - вместо да ударя,
да повярвам - щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

angel4e_f

  • Гост
И пак за бялото и черното

Genetina

Шахматни полета...
Бяло-черни сълзи.
Не вярвах, че бялото
може да бъде толкова студено.
Вярваше ли го ти?
От черното огън пълзи към лицето ми.
Не мога да се отдръпна,
а знам..., че ще ме изгори.
Кажи ми защо е разбито сърцето ми.
Нещо се счупи...
Или?
Черно и бяло.
Бяло и черно.
Оттук до хоризонта,
а навярно и някъде след него там.
Войничета оловни,
приказки ли са дърветата?
Моята приказка ...
какъв ще бъде нейният край?!
Приказки...
но ти май не ги обичаше
и не вярваше в сродните души.
Нощем се превръщаш в ястреб
и отлиташ.Нищо...
Нищо...
Нека...,
нека ...
Нека да боли.
От болката цяла нощ
бавно и протяжно ще вали.
После улиците ще са
малко тъжни и мокри.
Писък на ястреб
в разбитото ми сърце кънти.
Подарих лицето си
на скучаещите локви
и ще моля процеждащата се
утринна светлина
лъч от нея да стана да ми позволи.
Черно и бяло,
една танцуваща в светлото
нежна, женска душа
и едно, излишно вече тяло.
Соната за пиано и голяма доза тъга.