« Отговор #105 -: Октомври 11, 2006, 17:41:12 pm »
Активен
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!
