Светкавица... Ранено чувство -
червена роза се разтваря.
И първи капки - страст се плисват.
Очи на вълк нощта прогарят.
Вали...В кръвта ми прави рани.
Соната... Дива в мен ридае
и с пръстчетата обиграни
какво да прави тя си знае.
Пресъхвам...Пясъчна пустиня...
Очите на греха са слепи.
От теб не прося милостиня.
Главата моя болка цепи.
След миг ще се взривя.Това е...
И литват гълъбчета бели.
Освободена в мен сияе
ЛЮБОВ... Мечтите и са смели.
В небето на нощта рисува
със устни кървави копнежи.
Палитрата е в мойто тяло.
Докосвай ме, но много нежно.
И време е , как не разбираш -
да създадеш шедьовър вечен.
От страст безбожна днес умираш.
Да бъдеш мой си ти обречен.
Не се съпротивлявай! Стига!
По- малко ще боли тогава,
когато в тебе се надига
вълна талазна и те сгрява.
Със пръски от студено чувство
ела ме удави. Не споря...
Ако виновна съм, че страдаш,
с гнева ти няма да се боря.
Ще се отдам на тази лудост,
която прави на парцали
живота ми.Вземи ме грубо...
И нека няма оцелели.