Пауни със разперени опашки
кълват зелени капки грях.
Мълчанието на мига
е жажда,
скалъпен недобре
мираж.
По зид вековен
стеле клонки
бръшлян
и пеперуден свян
в очите ти съзирам.
Грееш...
За теб се бият две съдби.
Едната дявол е чаровен
и съблазнител-непукист,
а другата е ангел нежен.
Самият ти си антихрист.
По тъмните алеи вечер
сам черни лилии садиш.
Вода на езера бездънни-
във нея сянката ми спи.
И само в полунощна доба
като знамение
и сън
се сливат
призрачни копнежи
с мечти, излъгани мечти.
В градината
часовник няма.
Там времето назад тече.
Една огромна сова бяла
секунди, часове краде.
И черни лотоси те мамят
да ги докоснеш ...
и умреш.
Че в плен
на тленното ти тяло
душата си ще погребеш.
Освободи я
и с крилете
на демон бял
ще полети,
в градината на боговете,
където няма как да си.
Не се страхувай-
докосни ме,
макар и призрачно студен
мистична дяволска магия
ще те разтвори днес във мен.