Какъв мързел ме е налегнал днес и сега
нямам сили от него да се отърва
седя си тука пред компа
и стиховете ви чета
и няма по-доволна от мене на света.
Искам тъй да си остана поне до следобяд
а после в луда надпревара със децата аз да се отправя.
Ще пеем песни
и стиховете ще редим
и замъци ще правим и ще се веселим
дорде нощта се спусне
и умора натежи по клепачите ни
и ще се сгушим в топлите завивки на нощта
и ще сънуваме в самота
слънце,лято,море и любовта.