Вълча песен

[Gentiana]

Снежинки призрачни във призрачна гора
целуват бялата муцуна на вълчица.
Очите жълти светят - две огледала
на дива страст. Душата и е птица,
която всеки миг ще полети.Къде?!
Над снежни преспи волна ще се рее.
Ще търси своя вълк над сънното поле.
Намери ли го, цялата ще грее.
И вой прекрасен към Луната ще лети,
в мелодия първична,страстна,дива.
Сънувам сняг и вълчи, молещи очи.
Така ги искам...Цялата изстивам.
В плътта ми бяла - преспи от копнеж студен,
виелици вихрушки бурни вият.
Усещам как се луташ в нея заблуден.
Студено ти е. Кой ще те завие?
Докосвам те с душа. Предаваш ми се сам
и толкова си нежен- нетърпимо.
Душата моя на вълчица ще ти дам.
Това ще бъде нашта първа зима.



Е, удължих го, скорпиончо  [намиг]
Така по-добре ли е...?

[ranenia skorpion]

Господи... прекрасно е ,но защо е толкова кратко...?

[Gentiana]

Искаш продължение ли? Ще помисля по въпроса...
Но пък обикновено ме обвиняват, че пиша прекалено дълги стихотворения

[ranenia skorpion]

Определено!!!

Мисля си че именно дългите стихотворения са истински красивите    и  мисля си че именно те обхващат повече мисли,повече деиствия от страна на героя вътре и развиват по изцяло темата за която се пише...,докато в късите до де го прочетеш и... то свършило...Разбира се има си и своите изключения  ...но те са рядкост...  Незная вие как мислите но моето лично мнение е такова...

[Gentiana]

Ами според мен и едните , и другите си имат своята красота.
В дългите понякога мисълта се разводнява и оплита.
Истинско майсторство е, да кажеш нещо оригинално и красиво само с няколко думи, в кратък стих.
А си е и въпрос на предпочитания.
Някои харесват дълги стихотворения, други - кратки, а трети - и едните , и другите 

[DeTe_Ha_Xaoca]

Ах, ама аз това не го видях днеска, а и мен ме отпра на вълци ако го бях прочела по рано едва ли щеше да ме избие на там много е красиво

[Gentiana]

Явно сме имали сродни мисли, дете. Аз това го подарих на един вълк сутринта, на друго място.А после реших да го споделя и с вас.Не се упреквай и твоята "вълча душа" е родила красив стих.
 

[Gentiana]

Аз съм всичкосезонна 
Винаги намирам по нещо отнякъде.
Жалко, че в последно време рядко ми идват такива стихове.
Повечето са от тия, дето не ги харесваш.
Но може пък с времето да се поправя 

[Dark_Mol]

Вълчице моя, чаках този час,
когато нежна,луда, страстна ,дива,
ще ми се предадеш. Горят във нас
красиви чувства. Любовта е жива.

Вихрушки не ме плашат. Аз съм цар
на дивата гора и те обичам.
Това е порив много, много стар.
Аз твоя вълк съм и към тебе тичам.