* * *
Быть знаменитым некрасиво.
Не это подымает ввысь.
Не надо заводить архива,
Над рукописями трястись.
Цель творчества - самоотдача,
А не шумиха, не успех.
Позорно, ничего не знача,
Быть притчей на устах у всех.
Но надо жить без самозванства,
Так жить, чтобы в конце концов
Привлечь к себе любовь пространства,
Услышать будущего зов.
И надо оставлять пробелы
В судьбе, а не среди бумаг,
Места и главы жизни целой
Отчеркивая на полях.
И окунаться в неизвестность,
И прятать в ней свои шаги,
Как прячется в тумане местность,
Когда в ней не видать ни зги.
Другие по живому следу
Пройдут твой путь за пядью пядь,
Но пораженья от победы
Ты сам не должен отличать.
И должен ни единой долькой
Не отступаться от лица,
Но быть живым, живым и только,
Живым и только до конца.
1956
Борис Пастернак
А ето и прекрасният превод на Валери Петров
Да си прочут е некрасиво
Не то ни дава висота.
Ненужно е да бдиш ревниво
над стари папки и листа.
Творецът се самоотдава
не вдига врява там и тук.
Позорно е да носиш слава,
когато сам си празен звук.
Но и далеч от самозванство
живей живота си така,
че утре време и пространство
с любов да ти прострат ръка.
И не в архиви разни прашни,
а във самите свои дни
пасажи подчертавай важни
или оставяй празнини.
И нека в плътна неизвестност
се губят твоите дела,
наесен както цяла местност
потъва в млечната мъгла.
След теб четци и книговеди
ще дирят твоите черти,
но сам разгроми от победи
недей разграничава ти.
И главно, никога на показ
не сменяй образ и език.
Живей и жив бъди и толкоз,
до най-последния си миг.