Минутите раняват... С остри зъбки
откъсват късчета парцалено небе.
Не чувам в тишината твойте стъпки.
От твоя образ времето краде.
Пулсира спомен нежен нетърпимо
по слепоочието на нощта....Боли.
Пропуснах нещо и е непростимо.
След мен се влачат сиви, скучни дни.
На клетки си разпръснат в тъмнината.
Като светулки те блуждаят.Търсят брод,
за да се срещнат с мен.Открих играта,
в която светлината е на ход.
Играя шах с изгубеното време.
Минутите като комари в мен пищят.
Победата поредна то ще вземе.
И споменът за тебе ще е мат.