Просто посветено...

[Eyes^On^You_F]

Тъмно е...тихо е...празно е,
всичко отлетя за миг.
Страх ме е...и пак крещя,
няма глас...не чувам вик.
Англели и Бог...не вярвам в тях,
те са толкова жестоки,
думите потъват в прах,
разпилян на хиляди посоки.
Спомени...заглеждам се,
пръстите ми парят от свещта,
ти ми се усмихваш...нежно е,
от снимката, която избледня.
Давя се...и само колко закъснях,
знаеше ли думите,
които никога да кажа не успях?...
Клетвата...забравена,
тръгна си...не спира да боли,
Празно е ...отново изоставена,
този път завинаги нали?
Липсваш ми..не знам защо,
в този ш*бан свят аз имах само теб,
счупи се сърцето ми, то беше от стъкло,
а сега там има бучка лед,
и да мразя - не да обичам,...
восъкът застива от нощта,
а сълзите ми безпомощтно се стичат...
твърде слаба съм...
да се преборя със смъртта.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Много ми хареса... Откровено, наситено с болка... Само една забележка... Цензурирах със звездичка една дума... Мисля, че нарушава романтиката, но е авторска идея и съм я оставила. Защо не я замениш с "ширен"? Пак ще звучи добре, само че по мое мнение, ще се вмести по-добре в лексиката на стиха!

[ANAKONDA]

 

[Arinna]

Много е красиво и вдъхновяващо! Поздравления!