Отряза ме...
Като с нож.
Поне ме намажи на филийка.
И ме изяж.
Бавно...
Покажи ми, че си много лош.
Толкова, колкото
главата на топлийка.
Аз ще се направя,
че много ме боли.
Дори истерично
ще се разплача.
С пръсти ще се впия
в студените ти очи.
Няма да се смееш, обаче!
Всички наранявали...-
казват за човешките часове.
Дали последният ще ни убие?
Ти си едно много специално момче -
първо мост ми рисуваш,
после сам го триеш.
И ако съм стъпила вече
на измислената му твърдина,
ще падна и ще се удавя
в тази твоя
от безброй лъжи
черна река.
Може долу
и някой крокодил да плава
и да плаче с крокодилските си сълзи
за смачканата ми като хартийка
тъпа нежност.
Направи я на топка,
после я захвърли.
Ще улучиш ли кошчето?!
Браво!
Неизбежно...
Последна глътка
от горчивото питие,
което ми наливаш всеки път
и с много любов ми го поднасяш.
Тази нощ няма да сънуваш
нежната ми плът.
Май ми каза, че кожа не понасяш.
И да не ти хрумва утре да ми звъниш
и в омраза да ми се обясняваш.
Не искам да знам, че не можеш да спиш.
Знаеш ли,...мисля, че...си го заслужаваш.
