Автор Тема: Коледна Приказка....( продължаваща) романтика , смях и чудеса  (Прочетена 7091 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
 [shame] ой миличките ми  [shame] Сладуркувци.... днеска имам задължението да пиша за бате Вазов... Но и Дани и Киара няма да подминем  :> [inlovee]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Седнаха на топло в уютното кафене , което вече бе придобило статут на тяхното ти кафе....
Дани отиде до колата , за да вземе нещо. Когато се върна на масата го чакаше голяма чаша димящо кафе с мед и мляко. Той се усмихна... Киара бе поръчала и за двамата кафе с мед и мляко . При първото им идване тук , той си бе взел точно това. Топло чувство , го сгря в сърцето... тя помнеше...
"Дани... ти помниш ли какво е да си малко дете ? "
" Ами.... май съм забравил... за жалост...Но какво имаш предвид ?"
" Ами... децата често си говорят с ангелите. Помниш ли как си говорил на някой ангел ? Децата вярват в дядо Коледа... те виждат в небето приказни и чудни фигурки ... Имам предвид.. че забравяме. Забравяме и почваме да живеем в свят , който приемаме за даденост. Свят , в който няма чудеса.... Ти виждаш в рибата само риба. Помниш ли когато те попитах на моста ? Ти ми каза "ами риба" Виждаме в падащата звезда просто къс ... а аз виждам осъществено желание. В поляната аз виждам цял един свят... неописуем приказен свят. Където пчелиците живеят в цветните чашки , хранят се с цветен прашец... пърхат в един друг - красив и шарен свят . Дани.... знаеш ли аз вярвам в Дядо Коледа. Да... .сигурна съм  , че го има. Най- ценните подаръци не са материалните...Те са онези до сърцето ни...И знам , сигурна съм , че Дядо Коледа в нощта на Коледата ни подарява на всички ни по един такъв подарък ... И знаеш ли , аз мисля че дъгата се получава когато през ангелска сълза премине едно човешко желание. Тогава то се пречупва през капчицата от ангел и става многоцветно шарено и сияино а не такова сиво и намусено когато е на земята.."
" Хахахах Киара... ти ще ме съсипеш... Хах... ти не си от този свят  "
-Боже колко си прав- помисли си тя...
" не... от този съм...просто...знам ли...смятам , че всички трябва да сме такива..."
" Така е , но ежадневието ни поглъща. Прави ни сиви , мрачни и студени"
" Не е вярно Дани. Колко струва да подариш на някого малко обич , малко щастие...малко надежда ? Колко струва да се усмихнеш на някого ? Да подадеш топла ръка , окуражаващ поглед , подкрепяща усмивка? Тя не ни струва нищичко , освен преглъщането на собственото ни "Аз" и надмогването на егоистичната ни болка "
Дани се загледа в чашата кафе с поглед пълен със учудване , възхищение и малко тъга .... Той наистина беше забравил ... Това момиче за седмица обърна живота му с главата на долу .
 Не знаеше нищо за нея. Коя е от къде е... не знаеше нищо за миналото й , за бъдещето й... дори името й не знаеше... Само и просто "Киара" И все пак... сякаш я познаваше векове наред. Това момиче озаряваше като слънчев лъч всичко до което се докоснеше , правеше го по-красиво , по-нежно и по-неземно ... по истинско
" Киара искаш ли да  отидем на вечеря "
" Само ако ти сготвиш"
" Хахаха ама аз хич не мога да готвя...."
" Хайде де... ще е забавно , ще готвим заедно"
" ехаааа добре..."
Платиха сметката и тръгнаха към супера. Накупиха сумати продукти и отидоха в квартирата на Дани .
" Кафе ?"
" Ъъъ чай , ако имаш"
Киара си сложи една престилка на плодчета , която майката на Дани му беше връчила , нахлузи някаква шапчица - уж готварска.. изглеждаше адски сладка. Дани пусна много красива музика и Киара заподскача около барплота със стръкче лук на пера в ръката си. Взе да го размята и да се смее " виж каква хубава шнолка имам" и закачи връзката на главата си.
Дани отиде до тенджерата , където вреше доматеният сос. Потопи пръста си вътре и го опита.... Киара го погледна критично.... а той целият почервеня... " Какво има? " , " Горещооооооо" изкрещя той.
Тя се засмя с цяло гърло , а той почна да тича из апартамента с отворена оста , ръкомахайки ... в един момент обаче си удари крака в масата и се свлече на белият кожен диван...
Стисна зъби но една сълза от болката потече по лицето му.
" Глупчо" изтърси Киара и се затича към хладилника за лед.
"Ей... млада госпожице повече уважение към старият си преподавател"
Вдигна крачола и почна да се смее неистово..... 'Хахахаха..... старият ми преподавател защо  е с розов чорап"
"еееее ти пък... виж колко съм секси така"
"ахъ... приличаш на старата ми леля"
И двамата се заляха в неистов неподправен смях .
Киара сервира вечерята , прекараха една приказна вечер....не усетиха кога стана 12 без 4..... Киара извика ужасена , грабна си нещата и изчезна...
Дани гледаше зашеметено...
Киара тичаше на долу по стълбите ... излезе на улицата и се свря в един ъгъл...
" Глупачка , глупачка такава... ух....хубаво ти каза бай Пешо да внимаваш.... ух.. и леля Мария и тя добре ме предупреди... ама нали съм си едина глупава перната гъска... тя хубаво ми казваше...." и внимавай за часа ! И като вали си взимай чадър... нали знаеш дядо ти Боже , че не е добре с простата.... внимавай като "вали" АААААААА защо не слушам... ама че съм гъска"

It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
[inlovee] [inlovee] супеер .. и нека позная - Киара се оказва Ангел? Не,не ми казвай ..  [inlovee]

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Нямаааааааааааа нищо няма да кажааааааааааааааа  [na na na na] [pleZz]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ToHuTy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 765
  • Пол: Жена
  • Ще Те ГлЕдАм ДоКаТо ОчИтЕ ИзГоРяТ ..
Искам продължениетоооо .. ама го напиши цялото ..  :p

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
тъкмо това правя в съседният прозорец  :> [lol]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Дани беше съвсем зашеметен от това неочаквано действие . Мистиката обгръщаща това създание му придаваше някакъв магически и неземен ореол , който все повече пленяваше сърцето му.
На следващата сутрин , той отиде в деканата на университета и почна да рови за Киара. Искаше да разбере нещо повече за това момиче. Но там нямаше нищо... Нищичко. Тя сякаш не съществуваше. Нямаше нищо за нея в регистрите , нямаше досие .. Изведнъж напрежение и тревога обзеха Дани.
Излезе в градината .... почна да мисли и премисля нещата но не стигаше до логично обяснение на нещата....Стана с ръце в джобовете и почна да се разхожда в студа. Не усети как стигна до "тяхното" кафене. Седна вътре , на масата до витрината и си поръча.... амарето с аромат на бадем. На това ухаеше Киара при първата им среща. Сервитьорката мило му се усмихна... Изведнъж Дани замръзна вперил поглед във витрината... отсреща на улицата беше тя... Разхождаше .... бебе! Беше прегърнала едно малко русо момиченце със сини очички. Изглеждаше приказно. И толкова приличаше на нея.... Гняв го обзе. Тя имаше дете. Защо по дяволите не му беше казала ?! "Защо го беше излъгала...Всичко е било лъжа... Плати сметката и изхвърча от кафенето. Тича дълго в студа. Блъскаше дървета , риташе камъни и стигна до моста....Загледа се във водата... в плуващите риби , погледна небето , облаците. Сякаш видя света си по друг начин. Всичко бе така ново , толкова различно.... толкова приказно. Снегът навалял на около му сякаш го потапяше в зимна приказка. Коледните елхи , светлинките проблясва... сякаш се намираше в една вълшебна страна на чудеса и приказки. Няколко "тролчета" му поднесаха бонбони и весело му се засмяха...
Дани тръгна като на сън към университета. Влезна в стаята посърнал и тъжен. Очите му зачервени , дали от студа или от нещо друго...
Студентите влязоха . Киара му хвърли весел поглед , на който той отговори смръщено и отчуждено. Тя се скомфузи . Седна тихичко на последният чин. Дани се изправи и гласът му прогърмя в стаята. " Тишина колеги" каза той толкова студено , сякаш целият лед на земята се беше събрал в гласа му . Цялата зала го гледаше изумено. Къде отиде милият , весел преподавател , шегуващ се , смеещ се.... разбиращ и окуражаващ ?
" Днес ще си говорим за лъжата"- и той гледаше Киара право в очите.... Душата й се сви на топка. Не.. той няма как да е разбрал... Нямаше начин... И все пак , този поглед я прониза. Тези думи се забиха в сърчицето й като отровни стрели... Той продължаваше да говори без да отлепя очи от нея : " Защо хората лъжат ? Каква е причината според вас колеги ?... Киара ?!"
Тя гледаше стъписано , уплашено.... пребледня цялата. Черната й коса и сини очи изпъкваха така ярко на бялата й кожа..." Бихте ли се изправила моля ?"
Тя стана и почна малко плахо... заеквайки , едва изговаряше думите " Ами....Понякога хората лъжат , от страх. Страх ги е другите да не ги отхвърлят. Но съм на мнение , че ако човек в самото начало покаже истинската си същност , до него биха останали много малко хора , но истински. А ако се прави на някой или нещо друго... ще губи и разочарова хората около себе си и малко по малко ще остане сам и самотен. Озлобен и сърдит на целият свят , заради нещо което сам е направил... Но има и истини , твърде невероятни , за да повярваме в тях... Има неща , който е по-добре за всички да останат скрити. Истината е способна да нарани много хора Господине.
Нима всички ние не носим своите тайни като кръст ? Нима в очите ни зад барикади и катинари не се таят толкова много гибел , страх и самота ? Нима чудесата не са свято тайнство ? Ако вие разберете как магьосника вади заека от шапката си... ще ви бъде ли интересно ? Няма ли да загуби този фокус очарованието си ? Трепета с който публиката го очаква ?"
"И според вас на една лъжа може да се гради бъдеще ? От руйните на минали спомени и болки , можем ли да построим истинско и здраво щастие ? Лъжата не води ли след себе си друга лъжа ? Страх ? Гняв ?"
Киара започна все по-уверено и силно . В гласа й се усещаше нотка на власт. От предишното срамежливо момиче бе останал само помен.... " Имаме ли право , да човъркаме в душата на хората ? Това ли правим ние ? Хората който искаме да станем психолози ? Не беше ли нашата цел да помагаме на онези около нас ? Не беше и целта да им показваме красивият свят ? Да изнамираме дълбинно скритите им мечти , страхове ? Да им помагаме да се борят с тях ? Да променяме живота им към по-добро ? Да ги караме да видят малките неща... Без да осъзнават те цената която ние плащаме. Без да виждат болката и тъгата в нашите очи. Очи изпълнени с реализъм и скептицизъм дори.... Знаят ли те страшната цена , да правиш някого щастлив ? Съзнават ли те болката на сърцето... Знаят ли какво да лъжеш някого когото обичаш ?  - тук тя замълча и сведе поглед надолу , когато отново го вдигна , той беше изпълнен със страх , решимост и непоколебимост - Вие господине.... съзнавате ли цената на щастието си ? Съзнавате ли .... онова което някой друг плаща за усмивката ви ? "
Тя си взе бързо нещата и изтича на вън.... Цялата зала гледаше изумено.... Дани изтича след нея...
" Киара.... Киара... чакай... Спри ..... МОЛЯ ТЕ!"
Но тя не спираше... Тичаше... Той я настигна и хвана за ръката... "Моля те... чака... "
Погледна го с очи пълни с болка и гняв...Той се опита да я целуне... тя се извъртя и избяга. Опита се да я настигне но от нея нямаше и следа.
" Господине... на къде отиде момичето което изтича от тук ?" Попита Дани пазача на университета.
" От  тук не  е минавал никой в близкият час "
" Но как така.. ей сега от тука мина едно момиче... с черна дълга коса и сини очи... не я ли видяхте ?"
" Ето елате да видите запис от камерите. Никой не е минавал от тука..."
Дани гледаше като цапнат с мокър парцал.... Не можеше да повярва...
Върна се и довърши лекциите. Цялата зала го гледаше странно , почти съчувствено....
Не намери Киара.... И на следващият ден не дойде на лекции.... Нямаше я никъде...
С часове я чакаше в тяхното кафе...разхождаше се по моста... търсеше очите й във всяко лице... Виждаше в снега нейният образ.... Къде беше изчезнало това момиче , нежно като утринна сълза , твърдо като леден блок.... И така искрено и чисто.... Мисълта за бебето не му даде мира...

Беше 24 Декември. Университета беше в зимна ваканция.... Всички се разотиваха по домовете си.... Дани тръгна към своят тъжен , уморен ... с наведена глава и сълзи в очите....
На входната врата.... той зяпна.... Имаше розов слон с плюшена шапчица - коледна шапчица...  И малка бележчица...: " На Коледа стават чудеса..... Коледа е времето когато разбираме , че Ние сме вълшебниците , който могат да дадат на света си всичко , от което той се нуждае; Детето не е мое....Казва се Мирослава и е 3 годишно детенце изоставено от родителите си.... Просто поисках да му подаря вълшебна Коледа... Такава която един ангел се опита да дари на теб. Но хорската глупост и недоверие убиват ангелите. Ангелите... чудесата... те са на всякъде край нас. Те са в изгрева и залеза. В чудото на раждането , в детската усмивка , в чашката на цветето , в зорницата , в Лунният прашец... в капката роса.... в пеперудата. В чистият поглед и искреният смях.... В облаците... и дъгата..... "
Дани гледаше втрещено. Ужасено..... Със сърцето си искаше да повярва.. но умът му отричаше това. С душата си знаеше истината... но за Бога... той беше на 30 години. Не вярваше в Ангели... не вярваше в Дядо Коледа... Чудеса нямаше...Живота го беше научил на това...Но това момиче... преобърна света му. Обърна надолу с главата представите му...Виждаше всичко толкова различно. Толкова ясно...И той повярва.... Повярва от цялото си сърце.... повярва с цялата си душа...
Изтича на вън.... почна да бяга... без посока... не  знаеше на къде... просто бягаше... Стигна до жп гара ...
Свлече се на земята.... На колене , хвана главата си в ръце... и заплака. Заплака горчиво... за недоверието си , за съмнението си... за това , че загуби своят ангел за винаги...
Чу свирка на влак.... Два огромни фара идваха срещу него. Нямаше сили и желание да стане. Опита се да се изправи но не успя...
" Даниииииииииии какво правиш по дяволите" Нещо изкрещя и прехвърча край него... вдигна го и полетяха..
Стовариха се от другата страна на гарата. " Ти магаре такова !" Киара го гледаше безумно уплашена , две огромни сълзи се стекоха по розовите й бузки ... Той я гледаше изумено... Киара... неговата Киара... беше 12 и 2... тя имаше огромни бели пухкави крилца...Изглеждаше невероятно... приказна... не.... Дани прокара пръст по лицето й . Сякаш , за да се увери , че е истинска... че е тя...
" Но това... това е не възможно.... ангели ня..."
" Тихо ... Тихо... " каза Киара и се усмихна.... " винаги когато някой смъртен каже , че няма ангели... един от тях умира..Един ангел завинаги умива....Ето така Хората сами унищожават чудесата си ! "
А тя плачеше.... плачеше... и на тъмното нощно небе се появи ДЪГА.
Една чиста , красива и светеща дъга....Падна звезда.... "пожелай си нещо" каза Киара....
" Защо не ми позволи да те целуна ?" Попита Дани....
" Ако смъртен , целуне ангел... той губи крилете си... и завинаги остава на Земята..."
" Нямам право да те моля за това..."
" Дани... аз вече направих своят избор...Бях пратена тук , за да покажа на поне един човек какво е истинският живот. Сама избрах да дойда... и сега сама направих своят избор..."
" Какъв е той... "плахо попита той
Тя не каза нищо.... отскубна едно перце от крилата си... и го целуна...
В този миг крилата и паднаха на земята и изгоряха. Остана само пепел....
" НО защо.... аз ... аз нямам това право..." И той заплака...
" Дани..... Ангел не значи ореол и криле. Ангел не значи небе.... Ангелът е душа от душата. Ангелът е обич от обичта... ангелът е доброта от добротата , зло от злината... Щастие в нещастието  , нещастие от щастието...
Ангел .... ангел това е просто любов. Чиста... неподправена.... красива... детска... невинна... Ангелът знае къде живее слънцето... Ангелът си говори с Луната. Ангелът вярва в чудеса... ангелът вижда в човешката усмивка.... вълшебство. Претворява реалността в приказка... Ангел... това е човещината в звяра... Човешкото извън човещината...И аз направих своят избор. Искам да остана тук. До теб... до Мирослава... До всичко и всички нуждаещи се да повярват в чудото..."

Той я прегърна и двамата заплакаха... в красиви и вълшебни сълзи...
Това.... се случи на Коледа..... Това може да се случва всеки ден... в сърцата на всеки от нас....
Никога... не отричайте чудесата ...Вярвайте в тях... за да повярват и те във вас....
Усмихвайте се.... и щастието цял живот ще върви редом с вас... Живейте сякаш сте ангел. Не скъпете усмивката и топлотата на ръката си... Не градете живота си зад кули и замъци от лед , когато тя гори за обич и щастие....
Нека не убиваме повече ангели.... НИКОГА....
Това бе приказката на Киара И Дани... това може да бъде приказката на всеки един от нас.....

The End.......
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
аааааааааааааааааааааа забравих да кажа , че си осиновиха Мира....
И заживели щастливо и си народили куп деца

the end
« Последна редакция: Декември 18, 2006, 14:14:09 pm от ilusia »
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен tlalala

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 144
  • :)
Обожавам такива приказки  [inlovee] [inlovee] [inlovee] :) :) !!!Благодаря ти  :) !
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

solitude

  • Гост
бЛАГОДАРЯ МНООООООООГО!!! [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]- АНГЕЛЧЕ [lol]

Неактивен ivalenny

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1376
  • Пол: Жена
  • ~Следвам само сърцето си!~
Страхотно е!!!!! Заслужаваше си чакането,ще си я препиша и ще си я чета винаги,когато забравя за посланието на вълшебната ти приказка!Благодаря ти миличка  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [chatlove] [chatlove] [chatlove] [kisss] [kisss] [kisss] [kisss]

точно от това имах нужда

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Страхотно е,Сънчо .. и ето че познах де  [lol] Аз също имах нужда да причета нещо такова,съни благодаря ти  [inlovee]

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Леле милички.... много ви благодаря...
Трогнахте ме , наистина  [inlovee]
Слънчица мои  [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Моля ви се...
абе в интерес на истината не исках да е толкова банално. Имаше вариации Киара да бъде , вампир , феникс . Снежанка  [lol] че какво ли не още... ама айде спазих  традицията :)
Много се радвам , че ви е харесало , ама наистина много  :)
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ToHuTy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 765
  • Пол: Жена
  • Ще Те ГлЕдАм ДоКаТо ОчИтЕ ИзГоРяТ ..
И аз определено имах нужда да прочета нещо такова .. Браво .. това вдъхва много сили  :) Поздравявам те .. Наистина страхотна идея [inlovee]