Автор Тема: Коледна Приказка....( продължаваща) романтика , смях и чудеса  (Прочетена 7317 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Бе студен декемврийски ден. Слънцето беше скрило своето лазурно личице , зад тъмни навъсени и черни облаци . Те сякаш прегръщаха отровно земята и се стелеха като мъртво сияние върху нежните ниви и красиви поля. Закриваха върха на планината сякаш тя беше създадена от хорските угризения , мъки и тъги , който по Коледа.... ставаха така тежки и непреодолими , че сякаш небето се бе смилило над тях обгръщайки ги в невидим щит на закрила .
Сред феерията на красиво мигащите коледни лампички , бели гирлянди и светещи реклами , сякаш на сцена на циркова клоунада , сред искреността на уличните музиканти , в хапещият студ тя вървеше , забола поглед в краката си...Предпочиташе да свежда дългите си черни мигли към земята , тогава тя фантазираше и си мечтаеше за един по-красив и по-уютен свят ,  в който да живее. По свой , тайнствен и нежен начин бягаше от реалността... всъщност не бягаше , тя я съзнаваше , просто я пречупваше по начин , по който да е щастлива в нея . Бързаше към университета, стиснала папка с лекции в ръцете си пристискаше я до гърдите си... Сякаш жест , с който се опитваше да съхрани сърцето си ...
Вървеше забързана и задъхана сред шума на булеварда , невиждаща къде стъпва , подминаваше лица и тъжни очи , весели закачки и някак смешни , дори иронични хора...
Изведнъж се блъсна в нещо. Изпусна папката и листата се разпиляха по студеният тротоар .
Срещу нея стоеше красиво , небрежно облечено момче с ръце в джобовете . Черната му коса сякаш имаше собствено мнение по всеки въпрос , в което всеки един косъм се бореше за независимостта си се беше разпиляла на всички страни ... Щръкнала като гребенче на наперено малко петле ... Топлите му кафяви очи , биваха обграждани от огромни черни и извити мигли...до преди малко забил поглед в земята сега гледаше  някак стреснато , дори притеснено от неочакваната среща на челото му с това на миловидното момиче , гледащо го не по- малко притеснено .
Тя се усмихна нежно , изчерви се и промърмори " Извинете ме , адски разсеяна съм напоследък "
" Не , не ... вие ме извинете ... аз таковата " и той се почеса някак нескопосано по тила , а устните му цъфнаха в широка и искрена момчешка усмивка " И , аз напоследък съм така.... май е от времето " И двамата едновременно клекнаха , за да съберат листата на момичето , но този така неочакван жест от страна на младежа доведе до още една болезнена целувка на челата им и вече и двамата паднаха на асфалта. Той се запревива от смях , а тя осъзнала комичността на тази абсурдна ситуация се усмихна първоначално леко и срамежливо , но после избухна в красив и искрен смях , извиращ от сърцето й . Случайните минувачи , гледаха на тази сценка с неприкрит кикот , малко ирония , а някой от тях искрено им завидяха ...
Изправиха се бавно , все още смеейки се един на друг...
Момчето подаде ръката си , която момичето стисна някак плахо
" Дани " Каза момчето , все още превивайки се от смях " много ми е приятно"
" Киара" Отвърна девойката и се засмя още по- високо , а смехът й беше тъй чаровен и заразителен , и тя потърка шеговито челото си ....









It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

solitude

  • Гост
Чакам продължението :)

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Дани влезе в сивата многолика сграда на университета . Зданието беше от сив камък и многотонни орнаменти , някак величествено , но и малко подтискащо. В двора се стелеше зелена морава с няколко пейки ... През пролетта тук имаше красиви цветя и нежно разпъпили се вишни. Но сега бе останала само голата морава с няколко пейки под сивото небе ... Той влезе с усмивка в стаята , сложи нещата си на катедрата , и се пльосна на стола. Качи краката си на масата и почна да се смее сам на себе си , докато студентите още не бяха дошли. Но скоро това му удоволствие бе прекъснато от нахлуващата тълпа бъбрещи , смеещи се и весели човечета , който заемаха местата си .
Часът започна. Дани се изправи срещу аудиторията , която го гледаше зяпнала от почуда . Никога преди не бяха имали толкова чаровен и млад преподавател.
" И така колеги " Още недоизрекал тези си думи , вратата се отвори с трясък и на нея застана младо момиче , с дълги черни коси , красиви синьо-зелени очи , запъхтяно и притеснено , лицето му беше почервеняло дали от смущение или от бързане .... тя промълви " аз.. извинявайте , наложи се да преснимам лекциите си , паднах и се разпиляха"
В този момент , чу бурен познат й мъжки смях... Вдигна очи от черните си ботушки и едва не припадна от изненада.....
" Май.... някой ви е помогнал , за да паднете " смигна й той ... а тя огледа залата , която следеше всяко нейно движение с почуда и дори потрес. Яд я обзе от вътре - защо тези хора бяха вперили празните си очи и злобливи погледи в нея... Вдигна главата си , изправи стойката и седна на последният чин ..
" И така колеги" Усмихна се Дани на хората , който вече го гледаха с нескрито любопитство " Тази година ще ви преподавам основи на  психологията"
Дани , правеше занятията много забавни , внасяше различни игри в скучните монотни часове....
Киара бе любимата му ученичка. Така плаха , така нежна и някак искрена и честна. Виждаше старанието и желанието у нея....
" Киара , искате ли да пием кафе ? " Беше студено и мрачно , няколко седмици след онзи им първи сблъсък на асфалта....
" ами....аз.. да , добре , само че възможно ли е малко по-далече от университета ? "
" да , разбира се... няма проблем."
Излязоха на вън. Мразовитият вятър лъхна в лицата им . Студ прониза телата им.

It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ivalenny

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1376
  • Пол: Жена
  • ~Следвам само сърцето си!~
много е хубаво  [inlovee] [inlovee] [inlovee] ,обаче искам ощееее тъкмо се зачетах и ...
дай още малко моля те  [inlovee]

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Ще има мило.. само да се разсъня малко  [inlovee] [heart__]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен Kiss`

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6261
  • Пол: Жена
  • 'cause on my love you can depend ...
Супер е .. идеята е много добра .. ;)) Чакам продължението :РР
Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Режещият мраз проникна в кожата на двамата . Киара се загърна плътно в черното си палто и потрепери... Ако се беше обърнала дори за миг , щеше да види треперещата ръка на Дани , понечил да я прегърне , но бързо овладял желанието си за подобна фамилиарна близост с това нежно , ангелско създание.
Помогна й да се качи в колата и тръгнаха към не много далечното кафе. Беше малко , скътано с бледо оранжеви стени , красиви картини , черни сепарета и нежни , едва доловими светлинки , който придаваха особена мистичност , на това така уютно място. Кафето се казваше "Лунна  светлина". Седнаха на маса до огромната витрина. Беше така приятно и топло тук , доставяше огромно удоволствие да наблюдаваш забързаните хора , мрачното небе .... и да усещаш дъх на канела и коледни сладки.
Киара си поръча амарето с аромат на бадеми . " За мен кафе - с мед и мляко" каза на сервитьорката Дани.
" Нали няма да ми правите , психоанализа , господине" Усмихна се небрежно и закачливо Киара....
" Как бих могъл , госпожице - вие сте загадка за мен" Дани се усмихна широко и искрено и й смигна едва доловимо....
"Често ли се запознавате с бъдещите си студенти така ? Наистина много интересен начин , за първо впечатление "
"Хахахахха "- засмя се Дани " А вие , често ли сваляте преподавателите си , на асфалта ? "
" Предпочитам.....да други места , асфалта е твърде.... твърд"
И едва изрекла тези думи , Киара се изчерви , спомнила си с кого говори... но въпреки всичко , игривите пламъчета в очите й останаха непоклатими и весели на мястото си.
"хахахахХАХАхаха , Спокойно , не се притеснявайте... няма защо да се червите "
" А... аз за вас се притесних...."
" Хахах , нима ? Защо така ? "
" Ами...." и тя се засмя .
" Дани ..... каква е тази тъга в очите ви ? "
От изумление , той едва не върна кафето си в чашата. Преглътна го някак трудно , усмихна се широко и отклони поглед...." Нима всички ние не носим своите тъги ? Кой на рамо , кой в очите си....Всички ги имаме "
" Да , прав сте - Киара отпи глътка от ароматната си и топла напитка- Красиво е да видиш , някаква надежда , и веселие да се вплитат в тъгата .... ражда се мъдрост...."
" Извинете , вие или аз съм преподавателят ? " и той се усмихна...
" Извинен сте . Вие... но аз съм схватлива ученичка"
" Боже... какво ще правя , с такава ученичка , скоро всичките ми тайни ще бъдат разкрити"
" Аз не желая тайните ви. Те са си ваши.... "
Киара сякаш се отнесе в друг свят. Млъкна забола поглед в чашата....Дани също отиде някъде другаде... Какво ли търсеха тези двама млади... Какви ли тайни криеха един от друг...
" Няма ли да прочетете късметчето си ? " Усмихна се Киара , и изобщо днес усмивката й не слизаше от лицето..." обичам тези късметчета.... "
" О , да права сте ... И аз много ги харесвам , м да... сега ще го отворя - ' за да заслужиш живота , трябва да го цениш"
" Хубава мисъл.... Май Леонардо Да Винчи е бил доста прав..."
" Хах... да мисълта е негова... НО не мислите ли , че след като сте на земята , сте заслужила правото да сте тук ?   Вие , аз... ние всички сме тук - значи имаме това право"
" Ами...вижте Дани... моите мисли за живота са малко по-различни..."
" ще ги споделите ли с мен ? Или бързате за някъде ? "
" Не , не бързам... имам време... но... повечето хора , не разбират ... и често ми се присмиват .. "
" Сама казахте - хората не разбират. Те приемат живота си за даденост. Обещавам ви - няма да се смея"
" Смятам  - започна тя плахо , но един искрен поглед от кафявите топли очи срещу нея я окуражи - Смятам , че човек винаги идва на тази земя с мисия. Вярвам , че през времето му отредено да е тук , той има да свърши много неща... И истински достойният живот е онзи , който ....осъзнава  защо е тук. Търси и намира себе си , а после помага и на хората около него да се намерят...."
" Вие намерихте ли се ? "
" .... Сложен въпрос ми задавате господине. Аз се намирах много пъти... и също толкова пъти се загубвах.
Намирах се в чужди очи , раждах се в чужди прегръдки и живях в чужди мечти... Но винаги идваше краят. Бях... аз...." И тя млъкна... Дани реши да не я разпитва повече....
Това момиче съчетаваше невиждана нежност , и някак така осезаема сила и страст за живот , че обръщаше представите му за света....
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
"Вие сте добър човек , господине" Дани я гледаше стъписано....
" Защо мислиш така ? "
" Виждам го  в очите ви "
" Киара , нали знаете , че няма добри хора... доброто и злото са толкова относителни..."
Киара се усмихна някак загадъчно....
" Да господине , прав сте.... Но когато хората знаят кога да бъдат доби и кога лоши , когато контролират емоциите си и у тях надделява хуманизма и правото , тогава те са хармонични. Тогава те са истински добри . Тогава са човеци в човещината."
" И вие го умеете. "
Дани беше вперил поглед в дълбочината на сините очи , който на мъждаливата светлина получаваха странен , мистичен, дори приказен отенък... В очите й проблясваха сякаш небесните звезди...Тези очи... толкова сини и същевременно топли и нежни , го омагьосваха все по силно , привличаха го все по-неудържимо
Киара се усмихна... но усмивката й беше тъжна ... иронична...
" Не... Аз не го мога.."
" Защо "
" Съдба.... "
" Глупости - не се стърпя той - съдбата е просто дума , с която бягаме от отговорността .... отказваме да приемем  последиците от своите действия... "
" Вие мислите така. Аз виждам нещата по друг начин. Според мен , за всяко нещо си има време и място. Всяка наша постъпка проектира в бъдещето ни един или друг възможен изход на нещата... но в крайна сметка , вървим по един и същи път и ако кривнем в друга посока , това само удължава пътят до крайната ни цел.. Вижте , ако на мен и вас ни е било писано да се срещнем ние така или иначе щяхме... По един или друг повод. НО дали сега , дали тогава.... Това зависеше от изборите ни."
" Май сте права Киара... Но все пак...Изборът е наш "
" Но той винаги е бил наш. От нас зависи в какво ще се превърнем... В общи линии ние имаме свободата да възпитаме душата си . Да й отредим правото да бъде една или друга , но пътищата на материалното в реалният ни свят ... те са изтъкани от наши действия , който са проекция на миналото ни много преди да бъдем "АЗ" и "ВИЕ" , в този свят.... Уфф дано ме разбрахте"
" Хахаха... разбрах ви...За пръв път срещам човек , учещ психология , който отрича реалното или по-точно го допълва в сферата на окултното...."
" О , не не окултно...Да го наречем...Извън границите на познанието ни . То е в нас... но закърнелите ни сетива , скучният ни живот , нормите и догмите на сивите и закоренясали науки стъпкват свободното развитие на психиката ни "
" Киара , изумявате ме млада госпожице..."
" Защо , млади господине ?"
" Хайде , хайде... млад..."
" Дани , подозирам , че туко що си изпросихте комплимент.... - тя почервеня - наистина изглеждате много добре"
" Киара... защо се изчервявате , когато говорите нещо лично на някого , но когато разкривате вижданията си за живота и света го правите така открито и толкова самонадеяно и твърдо ??? Не разбирам . "
" Ами....Аз... просто вярвам в онова което казвам. Аз.... отстоявам убежденията си , защото това е моят свят , а аз браня света си със зъби и нокти... А комплиментите са... нещо което не умея нито да правя нито да понасям. Напротив.. правейки ми комплимент , се чувствам като глупачка.... "
" Хахахах.... вие сте уникален случай... но май трябва да тръгваме ... Не ви ли чакат...."
"....чакат ме... от... векове .." Каза тя едва чуто...
" Моля ?!"
" А не.. нищо нищо... не не ме чакат , но вас сигурно ви ? "
" Всъщност - не. Искате ли да се разходим ?"
" Да... разбира се.. защо не ... "
Дани , плати сметката. Киара се опита да се противопостави ... но още от малка знаеше , колко крехко и чупливо е мъжкото его... Предпочете да му достави удоволствието да бъде кавалер...


It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Дани задържа вратата за Киара. Това момче беше истински кавалер ... Тръгнаха , оставяйки колата на Дани на паркинга до кафенето.  Вървяха , говориха се и се смееха. Изведнъж Киара се закова на мястото си  и замлъкна. Дани проследи погледа й до едно бедно , малко и дрипаво детенце.... Очите й се напълниха със сълзи... "чакай ме тука"
И  тя притича до близкият ресторант за бързо хранене... накупи няколко кутии с храна и тръгна към момченцето... Дани я наблюдаваше изумено и любопитно. Следеше всяко нейно движение , сякаш омагьосан от грацията и нежността на това създание. Тя подаде закупеното на момченце... То се усмихна искрено... благодари й и запя....
Като на сън , Дани простъпи една , две... и след няколко крачки вече бе до Киара... Застана плътно до нея и двамата се заслушаха в песента на момченцето. Искрена и детска - чиста песничка.
Тръгнаха си.... Вървяха по един мост , около него имаше безброй мъждукащи лампички.
" Защо го направи ?" попита я Дани .
" Нима ти нямаше ? "
" Щях... разбира се - щях"
" Ами... тогава защо ми задаваш въпроси ,чиито отговори знаеш ? "
И тя се засмя... Облегна се на парапета , тръсна черната си косица и впери очи в небето...
" Дани ,- каза тя не отлепяйки поглед от небето.... - Мечтал ли сте да летите ?"
" Разбира се , когато бях малък често си мечтаех за това... "
" А сега ???"
" Е Киара... кой мъж , на моята възраст мечтае да лети ?"
" АМи... аз си мечтая - засмя се тя - мечтая да летя... мечтая да живея в лотосов цвят...мечтая да хвана комета , с която да обиколя земята , през малкото ми останало време" тя се сепна и млъкна....
" Какво имате предвид ? "
" Ами... не нищо... исках да кажа , че всички сме на земята за адски кратко време..."
" Е .. да... но само си помислете , за колко грешки имаме възможност..."
" .. вие си помислете , колко от тях можем да поправим..."
Той се засмя... " Малка хитруша си ти "
" Ххахахахаха..... Само ако знаехте колко сте прав....хахах"
"Я какво е това ?"
" Риба Киара.... хахаха  , не си ли виждала рибка преди ? "
" Аааа виждала съм ... да.. разбира се , че съм виждала..."
Изведнъж сияние озари небето... Киара пребледня...
" Дани.. колко  е часа ?"
" Момент да си извадя телефона..."
" Моля ви , побързайте... Колко  е часа ? "
" Ами... оо то станало късно... 12 без 5 ... "
" Боже......"
Киара тръгна бягайки по моста. Черното й палто се развяваше след нея. Косата й се вееше и й предаваше адски очарователен вид. След няколко секунди гледайки я хипнотизиран , той извика " чакайте... чантата ви " чантата  й беше останала в него... " утре ще ми я върнете" извика тя , без дори да се обръща... Дани я последва... но след минутка от нея нямаше дори следа...Сякаш се беше изпарила...
Той тръгна към колата си... озадачен но и адски щастлив от събралите се у него емоции , който преливаха...
Прибра се  у дома си. Но мисълта за Киара не му даваше мира... Кое бе това момиче... от къде беше дошло в спокойният му , разумен начин на живот , за  да преобърне всичко.
В него се бореха моралността , етиката... и безумното любопитство , желанието да опознае това момиче.
Отвори чантата й .Само лекции ... Отвори портфейла й. Нямаше лична карта , адрес... нямаше нищо... Сякаш това момиче се беше появило от нищото и също като пепеляшка в 12 часа потъна отново там....

It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Дани легна в огромното  пухесто легло , погледна звездите и се засмя. Смя се от сърце , сам на себе си и на всички тези емоции , който изпълваха цялото му същество.... Заспа сам , но в красиви безумни мечти.... заспа с усмивка на лицето....
А докато той спеше... някой друг определено не правеше същото . Киара седеше пред едно огледало и си повтаряше " Глупачка... глупачка... глупава малка гъска.... Аааа патка с патка заспала... какви ги вършиш"

Будилникът на Дани звънна точно в 7 .По-сладки сънища той никога не беше имал. Скочи от леглото , толкова бързо ,че забрави за таблата над кревата му.... Хубав сблъсък последва , спомагащ за разсънването му. Сутринта започна с няколко хубави псувни , последва я "чудната новина" за липсата на топла вода. Тичащ по шортите с които спеше от леглото до кухнята и обратно на пръсти - мрамора беше адски студен - Дани си стопли малко вода за сутрешният тоалет в огромна тенджера. Ако майка му узнаеше , за това разумно и толкова нетипично действие на сина й  , на устните й щеше да цъфне усмивка тип " нали ти казах , че тенджерата ще ти потрябва" Дани се изкикоти при тази мисъл , но бързо тръсна глава , за да прогони майка си от там. " Груба грешка" помисли си той , усещайки главата си като гюле , заради таблата...
Изгори си дланта на дръжката на тенджерата..."Ах..." и едва не люсна горещата вода на краката си....
Обу панталона само на половина и почна да обикаля на един крачол къщата , за да си намери чорапите.. Грабна първият изпречил му се чифт , допря ги до носа си , но бързо се отказа от това действие , донесло му спомена , за селският обор , баба и дядо...
"Ще издържат и днеска" сякаш на себе си извинително каза Дани.
Навлече  зеленият пуловер , който беше коледният му подарък от баба и дядо. Никак не го харесваше , но вече закъсняваше за лекциите , на вън беше мъгливо и студено... та жертвата си заслужаваше... Качи се в белият опел..." мамка му " изквича нещастно Дани... " ах , да му се не види... днеска да не е петък 13 ?!"
Погледнал си краката , Дани видя че под кремавите му джинси се мъдрят един жълт и един розов чорап...
"УЖАС ...Дани.... ти говедо трътлесто...... само на тебе може да ти се случи " Уф... в бързината беше грабнал чорапа на сестра си , която преди няколко дни след скандал с мъжа си се беше приютила в неговата квартира..
" майната му " махна с ръка Дани и се засмя... пооправи черната си коса - загубена кауза - беше си все така динамично , чак комично щръкнала на всички страни....
Погледна в огледалото за задно виждане и заби спирачките...."какво по дя..."
Едно прекрасно малко розово слонче с коледна шапчица се мъдреше на задното му стъкло.......
" Сигурно Кати ми го е закачила за коледна украса" Кати беше малката племенница на Дани...
Само , че тук Дани много грешеше
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

solitude

  • Гост
Става все по-приказно красиво :)
Прекрасно е наистина е вълшебно точно каквото трябва за Коледа :)
 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Много се радвам , че ти харесва миличка.
Много се надявах да зарадва , развесели и потопи в някакъв друг , по-чуден свят поне един човек  [shame]
Много съм щастлива , че ти харесва  [inlovee]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Занятията започнаха.
" И така колеги днес ще си говорим за мечтите " залата бръмна . Дани търсеше одобрителният поглед на Киара в задните чинове , но при така зададената тема , тя сведе очи на долу и пребледня... Видеше се искаше й се да избяга... Но някак насили сърцето й да се успокой. Възбудените й гърди се издигаха и спадаха , сякаш едва поемаха въздух... Нещо в темата...я жегна дълбоко ...
" Някой от вас помни ли какъв е искал да стане като малък ? И как някога детските невинни мечти , сега ви се струват глуповати  , наивни и смешни ? "
" Рада , ти каква искаше да станеш ? ПОмниш ли ?"
" Ми.... май исках да бъда модел..."
" А... жадуваме за блясъка на прожекторите..."
" Ами... всъщност - да. Харесва ми да съм център на внимание"
"Хахах , благодаря ви за това пояснение , Рада"
"Вие Иво , помните ли една от мечтите си ? "
"Ъъъ нали ги знаете тия големите боклуджииски коли ? Исках да карам такава"
" Ххахаха.... а днеска , бихте ли карали ?"
" ми не... аз искам по-различно бъдеще"
" Аха.... замислете се ... какво може да ви даде да карате колата за боклука ... И може би... колко по-приемливо е , да карате боклук... а не вас да ви карат"
Залата избуха в смях....
" Киара , вие за какво мечтаехте "
" Ами вие господине ?" Някак самонадеяно попита тя , виждайки се че не желая да разкрива мечтите си пред всички тези хора... Дани се усмихна загадъчно....
" Мечтаех да бъда рицар на бял кон и да спасявам девойки изпаднали в беда..."
" Хубава мечта.... жалко , че дамите се свършиха"
" Намират се тук таме.... Та... след така умелото измъкване от въпрос - пиша ви 6 по фасилитиране , за какво мечтаехте вие"
" Ами....исках да бъда човек ...."
" Моля ? Не сме ли всички хора ?"
" А хора ли сме всички ?"
Дани се засмя искрено.... Отново наум поздрави това дете за деликатността и хитростта му.
Часът свърши , всички се изнизаха бързо , само Киара още си оправяше листата в злощастната папка...
Тя се приближи някак плахо към Дани , а в ръцете си носеше нещо което той не виждаше , но беше силно розово...
"Дани....Някой иска да ти каже нещо"
Дани я гледаше стъписан . Киара се усмихна палаво и му показа един розов слон... Той прихна ... тя го задвижи в ръката си сякаш играеше куклен театър
" ЪЪЪъ - започна с твърд и гърлен глас- аз видях на стъклото на колата ви ъъъъъъ една много симпатична розова слоница....ъъъъ дали тя би искала да дойде с мен , на пейнт бол ?"
Той все още се смееше с цяло гърло , а Киара спотаила усмивката си го гледаше сериозно , едва въздържайки се да не се разкикоти...
"Ами , ако искаш ще я питам. Предполагам , че няма нищо против...."
И те тръгнаха към колата му. Той се наведе към слона... сякаш му шептеше нещо.
" м дам... както и предполагах... няма нищо против"
" О колко чудесно" Засмя се Киара....
" Ти от къде знаеш за коледният ми слон..."
" Хахахаха аз съм магьосница... знам много"
" О така ли.... далече от мене... да не ме омагьосаш..."
" хъхъ... де тоя късмет" засмя се тя...
Изкараха вълшебен следобед в гонене , стреляне , дърпане и смях...Накрая омазани като малки деца се пльоснаха на снега...
" Дани , виж тоя облак... на какво ти прилича ?"
" ми... на облак"
" Уф... не бе глупчо... на какво ти прилича" настоятелно повтори тя...
" Уф... ми де да знам..."
" Е как... виж не ти ли прилича на костенурка ? Ето й главата , краката" и тя сочеше с малкото си пръстче в небето...
" Ти си луда... ахах наистина прилича ... а виж онзи там... прилича на кораб... с мачтите и платното..."
"Ахъ..."
"Студено ли ти е ?"
" Малко...."
" да пием кафе ?"
" В лунна светлина ?"
" Ахъм.."
" Добре" И те тръгнаха на там...
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен ivalenny

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1376
  • Пол: Жена
  • ~Следвам само сърцето си!~
Страхотно е,прекрасно,вълшебно и ме пренася там някъде...където всички искаме да бъдем понякога.
Благодаря  за удоволствието да чета това,което пишеш миличка  [inlovee] [inlovee]
С нетърпение ще очаквам всеки следващ пост  [bravisimo] [inloveee]

Неактивен `Amy_Lee`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2417
  • Пол: Жена
Олелее..Сънчо  [inlovee] Страхотно е .. Нямам Думи!!  [inlovee]За сега което прочетох е прекрасно...наистина..потопи ме в един .. свят .. Света на Коледа .. Айде Айде чакам продължениетоо  [inlovee]