Режещият мраз проникна в кожата на двамата . Киара се загърна плътно в черното си палто и потрепери... Ако се беше обърнала дори за миг , щеше да види треперещата ръка на Дани , понечил да я прегърне , но бързо овладял желанието си за подобна фамилиарна близост с това нежно , ангелско създание.
Помогна й да се качи в колата и тръгнаха към не много далечното кафе. Беше малко , скътано с бледо оранжеви стени , красиви картини , черни сепарета и нежни , едва доловими светлинки , който придаваха особена мистичност , на това така уютно място. Кафето се казваше "Лунна светлина". Седнаха на маса до огромната витрина. Беше така приятно и топло тук , доставяше огромно удоволствие да наблюдаваш забързаните хора , мрачното небе .... и да усещаш дъх на канела и коледни сладки.
Киара си поръча амарето с аромат на бадеми . " За мен кафе - с мед и мляко" каза на сервитьорката Дани.
" Нали няма да ми правите , психоанализа , господине" Усмихна се небрежно и закачливо Киара....
" Как бих могъл , госпожице - вие сте загадка за мен" Дани се усмихна широко и искрено и й смигна едва доловимо....
"Често ли се запознавате с бъдещите си студенти така ? Наистина много интересен начин , за първо впечатление "
"Хахахахха "- засмя се Дани " А вие , често ли сваляте преподавателите си , на асфалта ? "
" Предпочитам.....да други места , асфалта е твърде.... твърд"
И едва изрекла тези думи , Киара се изчерви , спомнила си с кого говори... но въпреки всичко , игривите пламъчета в очите й останаха непоклатими и весели на мястото си.
"хахахахХАХАхаха , Спокойно , не се притеснявайте... няма защо да се червите "
" А... аз за вас се притесних...."
" Хахах , нима ? Защо така ? "
" Ами...." и тя се засмя .
" Дани ..... каква е тази тъга в очите ви ? "
От изумление , той едва не върна кафето си в чашата. Преглътна го някак трудно , усмихна се широко и отклони поглед...." Нима всички ние не носим своите тъги ? Кой на рамо , кой в очите си....Всички ги имаме "
" Да , прав сте - Киара отпи глътка от ароматната си и топла напитка- Красиво е да видиш , някаква надежда , и веселие да се вплитат в тъгата .... ражда се мъдрост...."
" Извинете , вие или аз съм преподавателят ? " и той се усмихна...
" Извинен сте . Вие... но аз съм схватлива ученичка"
" Боже... какво ще правя , с такава ученичка , скоро всичките ми тайни ще бъдат разкрити"
" Аз не желая тайните ви. Те са си ваши.... "
Киара сякаш се отнесе в друг свят. Млъкна забола поглед в чашата....Дани също отиде някъде другаде... Какво ли търсеха тези двама млади... Какви ли тайни криеха един от друг...
" Няма ли да прочетете късметчето си ? " Усмихна се Киара , и изобщо днес усмивката й не слизаше от лицето..." обичам тези късметчета.... "
" О , да права сте ... И аз много ги харесвам , м да... сега ще го отворя - ' за да заслужиш живота , трябва да го цениш"
" Хубава мисъл.... Май Леонардо Да Винчи е бил доста прав..."
" Хах... да мисълта е негова... НО не мислите ли , че след като сте на земята , сте заслужила правото да сте тук ? Вие , аз... ние всички сме тук - значи имаме това право"
" Ами...вижте Дани... моите мисли за живота са малко по-различни..."
" ще ги споделите ли с мен ? Или бързате за някъде ? "
" Не , не бързам... имам време... но... повечето хора , не разбират ... и често ми се присмиват .. "
" Сама казахте - хората не разбират. Те приемат живота си за даденост. Обещавам ви - няма да се смея"
" Смятам - започна тя плахо , но един искрен поглед от кафявите топли очи срещу нея я окуражи - Смятам , че човек винаги идва на тази земя с мисия. Вярвам , че през времето му отредено да е тук , той има да свърши много неща... И истински достойният живот е онзи , който ....осъзнава защо е тук. Търси и намира себе си , а после помага и на хората около него да се намерят...."
" Вие намерихте ли се ? "
" .... Сложен въпрос ми задавате господине. Аз се намирах много пъти... и също толкова пъти се загубвах.
Намирах се в чужди очи , раждах се в чужди прегръдки и живях в чужди мечти... Но винаги идваше краят. Бях... аз...." И тя млъкна... Дани реши да не я разпитва повече....
Това момиче съчетаваше невиждана нежност , и някак така осезаема сила и страст за живот , че обръщаше представите му за света....
