Сама...отново умислена...
Отново се лутам сама в миналото...
Ровя и се питам къде е грешката...
Не знам защо е края на свършилото...
Ти ме ограби,ти ми отне всичко...
Искам да те попитам,но нямам сили...
От теб искам само едно-едничко...
Отговорите на въпросите ми са покрити...
Не откривам нищо,живея в миналото...
Мечтая...но не за бъдещето...
Все в миналото съм аз-
кажи ми с онзи,любимият глас...
Кажи ми всичко и си иди...
Защо превърна всички мечти в сълзи?.....
Днес...за мен няма...
Миналото дори е измама...
Бъдещето за мен е безсмислено...
И всичко това е наистина искрено...
Говоря за живота,за чувствата,
за преживяното и болката....
Изливам си душата в стихчета,
но за миг дори не спира тъгата...