Заключваш душата ми
в най-тъмните подземия.
Отнемаш ми всичко,
което обичам, показвайки ми го за миг.
Страда кръвта на сърцето ми
от злокачествена анемия.
Щастието през носа ми излиза
винаги с отчаян вик.
И когато съм светла и много слаба,
покриваш слънцето с градоносни облаци.
Дали е омагьосан принц онази жаба,
крякаща в блатото?!
Пак горя в адски пламъци,
когато ме погледнеш
с тези очи - северни ледници.
По дяволите всичко!
Писна ми да греша..
Кажи ми поне веднъж,
че не можеш да живееш без мене...
Дори да е стопроцентова долна лъжа.