Какво ли още правя в този свят,
във който всичко от стъкло е, Боже?!
Забравен шепот дърпа ме назад...
И искам, но ми казват пак - Не може!
Прозрачни сенки, през които преминавам
и не докосвам нищо. Няма цвят и плът.
Дали следи след себе си оставям
или и аз съм призрак без сърце и път?!
Троши се всичко, до което се докосна
и жален звън в краката ми се гали.
От сълзите ми е тревата росна
и две звезди в цветята са заспали.
Числа-загадки, нощни лунатици,
минути, часове и прах завихрен.
Не вярвам в щъркели-самотни птици.
Какво ли с теб в онази нощ открихме,
когато ти ми каза, че съм луда,
а аз ти подарих глухарче златно?!
Дали че те обичам е заблуда?
Дали, за кой ли път, вървим обратно?
