Чувствата ми
нямат спирачки...
Винаги
прекалено далече отивам...
Душата ми
е бездънно езеро-
всеки път в него
сама се удавям.
Колко пъти
съм се опитвала
да променя нещо
в себе си.
Да спра да тормозя
хората
с лигавата си
свръхчувствителност.
Но...уви!
Безнадеждно е.
Аз съм такава,
каквато съм.
Чувствата ми
нямат спирачки...
и някой ден
ще катастрофирам
с тях.
Ще разбия
сърцето си,
нервите,
живота си ще запаля
на някой завой
в тъмното.
Чувствата ми
нямат спирачки...