Автор Тема: Небе - откраднат къс коприна  (Прочетена 2473 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Небе - откраднат къс коприна
« -: Декември 10, 2006, 15:01:45 pm »

Мракът винаги пада първо в душата.
После прелива и покрива помръкващия пейзаж.
Връщаш се по пътеките стари...
Плаче тишината.
Обрасъл в бръшлян чака те параклисът,
помниш ли го - само наш?!
Времето не може да изтрие нашите мисли,
думите - нежни и гневни да заличи.
Само руши се параклисът.
Вярата ни - светла и чиста,
по стените сивеещи, кротко пълзи.
И случайно оцелял цвят на бяла роза,
до сълзи ще те трогне, с трънче ще те закачи.
Помниш ли нежния ми смях на капризна мимоза?
В душата си още, нима не го чуваш ти?
Парче от недогоряла страница на книга,
с недописан стих в краката ти шумоли.
Вземаш го. Между пръстите ти се руши -
черен прах...
Нещо не достига...
Няма да си признаеш, но аз знам,... че те боли.
И моята болка, дълго преглъщана и сгъстена,
отеква като ехо. Отскача от студените, горди стени.
Прозрачна и бледа, същата като мене.
Превръща се в музика.
Орган... Нетленни следи...
Празнотата в душата ти е позлатена катедрала.
Триста хора на ангели няма да я напълнят,
пеейки до зори.
Уморени са гърдите им.
Напукани устните .
В празна зала...
Господи, как страшно звукът кънти!...
Небето над руините е откраднат къс коприна.
Моли се бяла птица да го благослови.
Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи.













« Последна редакция: Декември 10, 2006, 17:26:38 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #1 -: Декември 11, 2006, 10:22:32 am »
Дано ехото...кънтящо и зловещо някой ден да срещне топли и копнеещи очи!
А душата,щом във тях се приюти...да се стопли и отново да се съживи!    [inlovee]
       
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #2 -: Декември 11, 2006, 10:56:49 am »
"Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи."


Сякаш по-особена тъга струи от стихчето ти. Но е толкова красиво ...
 [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #3 -: Декември 11, 2006, 12:29:13 pm »
Дано ехото...кънтящо и зловещо
някой ден да срещне топли и копнеещи очи!
А душата,щом във тях се приюти...
да се стопли и отново да се съживи!    [inlovee]
       

Копнеещи очи - загадка сладка.
Като бълбукащ извор в ранен, розов час.
Тъгата винаги ще трае кратко,
когато съм във тяхна, светла власт.
И приютената душа заспива кротко
затоплена и жива , с мъркащ глас
като на бяла, много нежна котка,
ще шепне мили думи в този час.

 [lol] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #4 -: Декември 11, 2006, 12:35:29 pm »
"Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи."


Сякаш по-особена тъга струи от стихчето ти. Но е толкова красиво ...
 [bravisimo] [cvetee] [cvetee]
май се наричаше - носталгия  :)
Обичам да се отнасям в един такъв измислен тъжен свят на сенки и невидими усещания. Слабост са ми.
Жалко е само, че може би натъжавам и тези които го четат...  [shame]
Но ако си повтаряте, че тъгата тук е само наужким, може би няма да ви е толкова тъжно.

 [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #5 -: Декември 11, 2006, 18:40:11 pm »
 :)Чакай , че се заплеснах по фотографията и си забравих коментара. [inlovee]

Неактивен Eamon

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1740
  • Пол: Мъж
  • Arctic Warfare
    • Нашето форумче!
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #6 -: Декември 11, 2006, 18:44:34 pm »
Браво мило :) супер е :) [inlovee]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #7 -: Декември 11, 2006, 21:57:58 pm »
:)Чакай , че се заплеснах по фотографията и си забравих коментара. [inlovee]
[shame] [hey sexyy]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Небе - откраднат къс коприна
« Отговор #8 -: Декември 11, 2006, 21:58:32 pm »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.