Свят на сенки,
разминаващи се безразличия,
нечий поглед,
нещо нетипично.
И когато вали,
сухи остават душите.
Еликсирът за забрава,
все така недопит е.
И горчи в чашата утайката.
Кой ли до дъно ще я изпие?
Май пак ми се е развила гайката,
дето поддържа релсите.
Влакът ще дерайлира и колко ли хора ще убие?
Небето ми на парцал раздран прилича,
след толкова скандални гръмотевици.
Не свърши ли газта на запалката ти, Господи?
С тия светкавици овъгли ми и последните птици.
И падат телата им препечени.
Ще горчат и за ядене съвсем не стават.
Кой обича дивеча му да се разпада на черна каша?
Е, може и да не си признават,
но всички се правят на свръх джентълмени
и на префинени, прекрасни дами.
Само че, тези на мене не ми минават.
Ех, животът си е истинска комедио-драма!