Оставям ти лицето си.
Затвори го в подземията на душата си.
На хляб и вода и на канални плъхове.
За тихия му стон притъпи сетивата си.
Има бездънни килии в душата ти.
Избери му най-неуютната.
Дали някога си го харесвал?!
Усмивката му гасне непокътната.
Устните му са неми и напукани.
За последно кога са ти чуруликали нещо?
Врабчетата на прозореца си предпочиташ.
От тяхното писукане май ти става горещо
и им разтваряш стъклените прегръдки,
а те отлитат и нищо след тях не остава.
Оставям ти, въпреки всичко, лицето си.
Нека в затвора на душата ти да изтлява.