Можеш ли да се напиеш с кафе,
щом не понасяш алкохола?!
Ще погълна една след друга чаши сто и две.
В този мъглив следобед душата ми е гола.
И чувствата ми са накъсани струни на китара.
Дисонансът е просто задължителен.
За кой ли път се връзвам на играта стара.
Всички лъжат. Мимикрията е препоръчителна.
От чаши сто и две с кафе,
ще получа май само сърцебиене
или някое инфарктче сърцето ми ще спре.
След грешни думи, пада яко триене.
Но листът се къса и през дупката наднича Луната,
такава, каквато е на космичните карти -
сива и гола, точно като душата ми
след поредната порция помия. Бягство в Джакарта
дали ще ми оправи настроението?
Не знам, а и честно... не ми пука.
Животът в това наше полушарие
целогодишно си е
истинска стопроцентова скука.