Мрачен ден...
Защо и ти
в душата ми се ровиш
със пръсти
по-студени и от смърт?!
Наказваш ли ме?
Нежната ми кожа
настръхнала ме моли
да те спра.
Безсилна съм
студа да овладея,
безсилна съм -
отворена врата.
Не се научих
да се пазя,
не умея
да я затръшвам гневно
под носа .
И всяко хладно чувство
ме обсебва,
и всеки може да ме нарани.
Каквото иска
може да си вземе,
а после...
просто да ме заклейми.
Отдалечавам се от себе си
и стъпки
оставят кални дири в моя свят.
Вървя по листопад от мъртви мисли.
Крещят под мене, дърпат ме назад.
Отново нещо сбърках
и не смея
да питам за амнистия .
Без съд
ще ме затвориш
някъде в мазето
на хладната си същност...
До живот.