Как от себе си да избягам

[Gentiana]

Зад прозореца отново вали.
Този дъжд,
който много обичах
ме изнервя,
тревожи,
горчи.
По стъклата ми
капчици тичат.
Единайсет минава,
а аз...
още в свойто легло
се търкалям.
Безобразно
намачкан
чаршаф,
куп възглавници.
Нерви на възел...
И защо ли да ставам?!
Не знам.
Нищо хубаво
днес не очаквам.
Ех, защо не е нощ?
Тъп въпрос...
Във душата ми
плиска се локва.
Искам денонощия
само от НОЩИ!!!
Искам тъмно,
студено...
МЕЧТИ!
Не понасям деня!
И себе си не понасям.
Страшно.
В огледалото -
тъжни очи.
Сякаш чуждо
лице отразено....
Продължава...
Вали ли.
Вали.
Под възглавницата
ще се заровя отново.
Няма смисъл, нали?!
Само някой
ще ми каже ли,
питам-
как от себе си
да избягам?
И къде?...
После...нека си продължава.
Нека плаче,
проклетото му небе!

[sadness_MASTER]

от себе си не искай да избягаш
приеми се
на образа във огледалото си изплези се
небето нека си реве
то си остава винаги дете
усмихнато ей тъй и без причина
намръщено,пък сетне дет' се вика му отмина
реве си или се усмихва
понякога от смях си прихва
бъди кат него на себе си прилична
а плезката на образа ти в огледалото не е излишна

[Gentiana]

 

[sadness_MASTER]

знам че това не е чат ама...май само ние не спим в момента,та....лека нощ и знай ти имаш неподозирана мощ   

[Gentiana]

Лека и на теб, слънце
Благодаря ти.
Сладки сънища!!!

[lili_li]

http://www.youtube.com/watch?v=S3mR7_kKIqk&feature=related
 

[glowgaal]

Страхотна си, думите ти попадат на местата си като парченца пъзел и по невероятен начин нареждат картинката на настроението ти. Точно тук явно не си била най-щастлива, но дано след като си го изляла в стихчето нервата да е поотминала. Желая ти повече щастие в дъждовните дни и нощи! 

[Gentiana]

Благодаря ти !
Така е.
След като излеем мътилката и горчивината в стих, оставаме пречистени и малко тъжни.
Но сред отдръпващите се облаци отново се усмихва слънцето и тъгата се заменя с радост.
Нали все пак трябва да има равновесие в природата