Да запалим огъня в камината

[Gentiana]

Пада снежен прах от игличките свежи на бора,
като пудра блестяща, като сребърни звездни искри.
Бялото в яката на деня вали без умора.
Там в сенките на небето премръзнал очакваш ме ти.

Голи са ръцете ти и челото ти бледо е голо.
Изстиващи загадки рисува дъхът ти горещ.
Задъхвам се от нежност под червеното си тънко поло.
Под погледа ти топи се душата ми като свещ.

Да избягаме с теб от погледите недискретни,
от делника, от  жилещата като оса гадка тъга.
Огънят в камината на дома ни ще просветне,
ще намигне с закачлива ласка. Да го запалим. Сега.

[balrog]

Чудесно е, особено:

"Задъхвам се от нежност под червеното си тънко поло."

 

[Gentiana]

  благодаря

[dodic]

Да запалим огъня в нашата камина,
отивам веднага дърва да донеса,
че винаги когато сме двамина,
пред нея все се случват чудеса,
и нека да вън да превалява без умора,
да трупа сняг пред нашата врата,
на ранна пролет чак вратата ще отворя,
щом имам теб, камина и дърва.
 

[rado]

 :)Ами то тогава трябва да има и вълк , който да вие някъде в гората.
Готов съм да го заместя, но ми трябва бутилка вино.

[Gentiana]

Да запалим огъня в нашата камина,
отивам веднага дърва да донеса,
че винаги когато сме двамина,
пред нея все се случват чудеса,
и нека навън да превалява без умора,
да трупа сняг пред нашата врата,
на ранна пролет чак вратата ще отворя,
щом имам теб, камина и дърва.
 

Донеси дърва. Дворът ни е пълен със сняг.
Побеляват веждите ти, мой малък дядо Мраз.
Сипят се снежинките. Посребряват къщния праг.
Няма нищо по- хубаво от това да сме двама у нас.

В камината огънят е приказка златно- алена.
Затвори вратата, залости я и добре я заключи.
Сгушвам се в прегръдките ти капризно-галена.
До късна пролет ще бъдеш слънцето в моите очи.

красив отговор, dodic
 

[Gentiana]

:)Ами то тогава трябва да има и вълк , който да вие някъде в гората.
Готов съм да го заместя, но ми трябва бутилка вино.

Гората притъмнява. Пълнолуние.
Покрита в сняг блести. Снегът скрипти
под стъпките на нощните желания.
Какъв протяжно виещ вълк си ти.

Не пият вино вълците. Те хапят
на бледата Луна дъха студен.
И капки черна кръв от мрака капят.
Простенва лист отронен осланен.

Там някъде в гората топло тяло
с пулсиращо на хищник бял сърце
с снега се слива. Малко закъсняла
звезда прорязва тъмното небе.