Предателството на думите
в преглътнати изречения.
Поглед през рамо.
Прикрита вина.
После рукват извори -
сълзите на нелюбимите.
Следва миг черна,
непоносима тишина.
Пада златното покритие
на каменни статуи.
Отдолу е просто идолът -
груб и жесток.
В образи хиляди.
Грамада каменна,
затрупваща нежност и обич.
Грях и порок...
Недоносени пристрастия,
умиращи от задушаване
по пътища неизвървяни.
Първа помощ ... Последна...
Небе без звезди
над пластмасов свят.
Без пътища за завръщане.
Криле перушинени.
Спъват се надеждите.
Няма да полетят.
С конструкция дървена
и желание искрено-
не става така...
Умират сенки от глад.
И чертае по дланите
Съдбата ни картите -
пътеводител за бъдеще,
вехнещ, преди да се роди цвят.