Болката ще изтече...
Като кротка река,
която се влива в морето.
Няма дълго дъжд да вали...
Постепенно ще пресъхне сърцето.
И белите птици,
крилете си ще почернят,
в знак на траур за мене.
За чувствата ти неверни.
Ще сънувам дълго пеперуди,
душите им ще са триизмерни.
Ще ме затварят в кристални сфери.
Ще крещя гневно и лудо.
После ще те рисувам в небето,
надявайки се да стане чудо.
Сам Господ глава ще клати
и на ума ми ще се чуди.
Упокойна молитва ще ми прати,
да погреба чувствата си луди.
А болката все така ще изтича
и водите си сиви ще влачи,
през скръбна долина-пустиня.
Мъничко ще ми се плаче.
Но няма да си хабя сълзите ,
за нещо, което не си струва.
Шепнах, крещях и молих...
Нищичко ти не чуваш.
Сушата вкаменява душата.
Статуя от сълзи солени.
Вятър...Миг...И на парчета.
И да не ви хрумва да ме съберете!
Оставете ме на свободата.
Тя ще ме отнесе далече.
В почвата ще ме разтвори.
От всяко късче ще поникне цвете.