Лъжа е "По-добре късно, отколкото никога"

[Gentiana]

От лобната скала в безлунна нощ
последен гълъб бял ще ти изпратя
и ще те чакам там до полунощ,
като дъга в дъждовно, жарко лято.

По скален ръб див ирис нацъфтял
звездите в капки-маргарит събира.
Не се бави, защото закъснял,
блуждаещ лъч смъртта си в мрак намира.

И се взривяват неродените слънца
там, някъде високо във всемира.
Огромен Космос - дупка от тъга,
в която паднеш ли, душата ти умира.

Под тънка роба от лилаво-син сатен
прозира кожата ми -гаснещо сияние
и бавно стине горда кръв във мен
по вени тръпнещи в заглъхващо стенание.

Ела на кон с копита от кристал.
Нощта във гривата му сластно да се смее.
В сърцето си море от страст събрал,
не го разливай.Да прощавам не умея

и ако дойдеш късно празен и студен,
ако ръцете ти са бледи и нехайни,
ще скоча в урвата. Не се моли за мен,
а запилей се сам по краища незнайни.

[`Fallen_Angel`]

 

[Gentiana]

[Eamon]

Ела на кон с копита от кристал.
Нощта във гривата му сластно да се смее.
В сърцето си море от страст събрал,
не го разливай.Да прощавам не умея
Ела при мене сега пък да видим ще остане ли във теб тъга
Бързо, бързо ще простиш и над мен ще се смилиш!
Ще ме гушнеш през нощта, и целунеш през деня

Горе/Долу се получи нещо  

[Gentiana]

Предпочитам лобната скала.
Ти ела, ако ти стиска в мрака.
Там високо при орлите и нощта.
Само там час-два ще те почакам.

Не прощавам лесно, няма шанс.
Много май ще трябва да се молиш,
ако закъснееш. Без аванс
гръб ще ти обърна.Без да спориш.
 

[Eamon]

Нима си мислиш ти че ще ти дам повод да ми се разсърдиш.
О не не просто не така и не сега цяла нощ ще седя и обичам те  ще ти шептя
Пък да става каквото ще за мен ти си моето сърце, луна, звезди, море

ПС - Ти си супер готина, тоест много ме кефи как пишеш и всичко останало

[Gentiana]

  благодаря

Не се разкривай, не бъди дете.
Понякога съм вещица жестока.
И плахото ти, искрено сърце,
ще нараня без капка жал дълбоко.

Обичай ме, но в себе си го скрий.
Надменно дръж се. Не моли, а искай.
И порива да ме целунеш, го убий.
Да бъдеш господар си струва риска.

За теб съм всичко, но съм с гаден нрав
и само силен мъж над мен ще властва.
С метална броня, меч и щит корав.
За него ще съм котенце прекрасно.

[Eamon]

Сърцето си не ще покажа аз.
Не ще ти позволя да го измамиш.
То любов не познало, и капка
Така до края то ще остане.

Може да боли но поне само моя ще бъдеш ти 

[Gentiana]

Само твоя?!Ох, не ме разсмивай ти.
Аз съм ничия.И лесно се не давам.
Рицарят превърнат в паж мълчи.
Думите не значат нищо - само плява.

А сърцето ти го виждам и така.
Мислиш си, че скрил си го дълбоко,
ала само да протегна аз ръка
и е мое.Не лети така високо.

Просто тихичко се промъкни.
Бронята си остави на прага.
Погледни ме с искрени очи.
Може пък от теб да не избягам.
 

[Eamon]

Каде ще бягаш ти..
Нима със нещо съм те наранил..
Броята си аз оставих, дори сърцето си забравих..
Но то не ми е нужно сега..
Нали до теб съм сгушен пак в нощта.
Затова не бягай, остани и с нежност ме дари. 

[balrog]

Красиво, макар за да е пропито от дълбока мъка....

Поздравления за стихото, Gentiana 

[Gentiana]

Понякога и от самата себе си бягам.
Загръщам се в мрака и потъвам в нощта.
Маската на недостъпна гордост си слагам.
Има нещо сладко в това да си свободна и сама.

Сърцето си не забравяй навън, там то ще изстине.
А и за какво си ми такъв,изстиващ и без сърце? 
Сгушен до мен си мислиш, че всичко ще ти мине.
Градиш въздушни замъци от кристал и се смееш, бедно дете.

Нежността ми е горчива напитка. От нея се плаче.
Пристрастява и е силна като наркотик.
Да оцелееш след свръхдоза е трудна задача.
Понякога не помага  дори и силен плесник.

леле колко съм лоша 

[Gentiana]

Красиво, макар за да е пропито от дълбока мъка....

Поздравления за стихото, Gentiana 

Просто стих, приятелю 
Така ми дойде.
Благодаря!

[ivalenny]

И както винаги прекрасно и е от любимите ми  с много мъка 
явно си падам мазохистка  Браво душа,страхотно е!
 

[Gentiana]

Благодаря ти, сладка! 
То мазохизмът май е заразителен.
И аз не си давам черната боичка.
С нея най-добре рисувам.