« -: Ноември 09, 2005, 04:19:06 am »
Набъбнали мисли се ровят в главата ми, като непочистени екстременти
Запъват се дните ми често в тях и губя всякакъв смисъл.
През гънките груби на смачкан живот в очите наситени с болка,
протягам ръка да те сграбча, но ти все се изплъзваш.
Принципи всякакви стъпках, неволно надминах съдбата.
За жалост тя знае как да връща със лихвата във отплата
Сега сме далечни - почти непознати и тягосно ни е вече,
но ей тъй - на инат ще тъпчем в бунище от думи
и дни
от забравени жестове
Как две птици, толкова интелигентни,
не намериха изхода или рационално решение,
бъркаме в каша отдавна прокиснала и се надяваме на нещо -
Едва ли способни сме вече да действаме трезво.......
« Последна редакция: Ноември 09, 2005, 16:23:37 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
Активен
ЗАДЪНЕНА УЛИЦА НА ЕВОЛЮЦИЯТА. ЗАСЕДНАЛА В ПЛИТЧИНИТЕ ОСТАНКИ НАСРЕД МОРЕТО НА ПРОГРЕСА.