Този камък, който тежи
в джоба на мълчанието
има странния цвят
на неродена зора.
Откъртен от стенанието
на гранитни кожи,
къде го намери,
прокълната светлина?
Мястото, от което си го взела
е нечисто и злачно.
В раната от липсата му
ще бликне вода.
Тя бавно ще проправя
тънки пътеки в тунела
от недоизказани думи-
недокосната, висока скала.
Този камък е
проклятието на планината
от горчиви спомени
и повяхнали цветове -
мъртва любов.
Захвърли го далече -
в бездната на пустотата.
Позволи ми в душата ми
да покълне слънчев лъч-
сияещ, прекрасен и нов.