Автор Тема: Глас от иреален свят  (Прочетена 2853 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Глас от иреален свят
« -: Ноември 09, 2005, 01:18:49 am »
Капят часовете...
Като листенца
на прецъфтели цветя.
Капят мислите ми ...
Полудели
от пристъп
на дива тъга.
В онемялото ми сърце.
тишината отваря рани.
Ти мълчиш...
Теб изобщо те няма.
Измислих ли те...
се питам в нощта?!
Тази болка,която раздира
на парцали поредния час-
истинска ли е?!...
Или аз халюцинирам...
Защо отново не мога да заспя?
Защо върти се
като кълбовидна мълния
из апатичната ми кръв
непоносимо гореща,
после адски студена
неизмислена самота...
Шизофренично
със себе си разговарям.
Докога?...Докога?...
Докога?...
Звън....
И гласът ти в мрака
слага край
на въпросите.
Миг споделен...
Господи, нима те дочаках?!
Този глас от иреален свят
връща окапалите листенца
на цветята,
връща живота на всичко в мен.
И цъфтят хризантемите на тъгата,
превърнали се в най-засмени очи,
който плачат от щастие в тишината.
Кръвта ми бликва свободна -
дива река.
Прегръщам думите ти,
без да питам
и вече забравих,
че от теб ме боля.



« Последна редакция: Ноември 09, 2005, 11:59:45 am от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2005, 09:07:21 am »
краят ме разтърси и изобщо...позната болка
Let your soul be your pilot

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #2 -: Ноември 09, 2005, 09:29:58 am »
Нали? [smile2]
Тази болка като че ли е задължителна...
Винаги сянката и витае около нас. И в най-щастливите ни мигове.С какво ли я привличаме?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #3 -: Ноември 09, 2005, 12:19:10 pm »
понякога си мисля,че е някакъв вид душевен мазохизъм,защото признавам си с болката си принадлежим
Let your soul be your pilot

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #4 -: Ноември 09, 2005, 12:24:28 pm »
И аз така мисля...Кой знае защо, винаги подминаваме нежната, безкористна, щадяща любов, която ни обгръща с ласка и грижа, за да се бухнем с главата надолу в ледените води на едно болезнено чувство, пълно на всичкото отгоре с гладни крокодили.
Определено жените сме си мазохистки  [намиг]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8562
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #5 -: Ноември 09, 2005, 12:56:56 pm »
 [първо място]

Цитат
Господи, нима те дочаках?!
Този глас от иреален свят
връща окапалите листенца
на цветята,
връща живота на всичко в мен.
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Глас от иреален свят
« Отговор #6 -: Ноември 09, 2005, 13:05:23 pm »
 [happy heart] [hugs and kisses] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.