Не става по този начин ....
А има ли начин, кажи?
Нощта гръб ми обръща.
И ти ще ми обърнеш, нали?
Разсипани са песъчинките на времето.
Не мога да ги събера.
Всеки ден по-тежко е бремето
на една несподелена вина.
Не става по този начин....
По какъв става...аз не знам.
След всеки случаен слънчев лъч се влача,
но той гасне.Умирам от студ . И срам.
Не става...Не става...Не става...
Е, баста!...Аморе мио... Прего...
Всяка секунда с остър ръб ме наранява.
Чувствам се като човече от конструктор"Лего".
Нарисувани са с черна боичка очите ми.
И изкуствената усмивка е нарисувана.
Помниш ли - беше светлината на дните ми?!
Сляпа съм от сълзи, от инат и каруцарско псуване.
Не ставало по този начин...
Кажи ми начина, по който става...
Пак ли ще ме караш да плача?
Кажи ми просто, че ми прощаваш.
Най-красивата приказка разкажи ми .
Нищо, че сам не вярваш в приказки.Отдавна.
Вратата към един по-добър свят отвори ми.
Битката за душата нека е с победен край и славна.
И това, което не става...нека стане.
Аз искам в дъха ти нежен да живея.
Остави раната в сърцето- нека коричка хване.
Толкова е чупливо всичко, че да дишам даже не смея.
И нека става, винаги просто да става-
в кръвта ми се разтвори като приспивателно.
Да проспя всичко грозно, което ме унищожава.
Някой беше казал - мисля, съществувам следователно.
====
*Мисля, следователно съществувам!
Рене Декарт
