Розова хризантема
в чаша с вода
ми напомня
за нещо красиво.
Не я сложих във вазата -
просто така-
в чаша от кафе
тя ми грее.
Цветът и е розов
като нежен твой дъх,
като мисъл за обич
и ласка.
Аромат на небе,
подир пролетен дъжд,
на светкавица
гневния блясък.
В този есенен ден
пак мъглите предат
сиви прежди.
Плетат грозни дрехи.
И носа си дори
не подавам навън.
Ще си търся във нея утеха.
Розова хризантема
в чаша с копнеж,
по далечно,
усмихнато
лято.
Може другите
и да носят тъга...
Розовите
са с души от злато.