Между есента и зимата

[Gentiana]

Молитвено приведени брезите,
в опушено сивееща мъгла,
отварят страниците на свещени книги
и тихо шепнат глъхнещи слова.
В здрачеещата пустош на небето
се врязва крясък кратък.
Дива гъска... Тишина,
в която пулсът жарък на сърцето
изстива. Расне ледена стена.
Ще спре дъхът на нежната омара,
на негата, на плахата любов.
Завръща се отново болка стара
и рани се отварят с ръб терзаещ. Нов.
Така е всяка есен. Бледна зима,
загърната в умиращи слънца,
пристъпва гордо. Колко сенки има
в самотната и, мръзнеща душа.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Нежно омайно и толкова истинско

[SkitnicaVmoretO]

Пристъпват сенките
в сърцето
протягат ледени ръце
очите им ме гледат и се впиват
в плътта ми
като острие.
И зная в тия вени
кръв не пари
и зная няма чувства в тез гърди,
ала ме плашат
спомените дето носят
и ни душат когато сме сами.
И зная тия сенки са сезонни
и няма да ги видя веч
когато грейне лятно слънце....
но зная още
август е далеч.

Прекрасен стих Гео, провокира ме   

[Gentiana]

Нежно омайно и толкова истинско

Благодаря ти, принцесо 

[Gentiana]

Пристъпват сенките
в сърцето
протягат ледени ръце
очите им ме гледат и се впиват
в плътта ми
като острие.
И зная в тия вени
кръв не пари
и зная няма чувства в тез гърди,
ала ме плашат
спомените дето носят
и ни душат когато сме сами.
И зная тия сенки са сезонни
и няма да ги видя веч
когато грейне лятно слънце....
но зная още
август е далеч.

Прекрасен стих Гео, провокира ме   

[rado]

 :)Има си преимущества . Започват винените тържества.

[Gentiana]

 
На виното поклонник светлината
в кристална чаша бледа как блести.
Ухание. Канела. Вдън душата-
отворени, разплакани очи.
Сиянието се увива по снагата
на тиха вечер - горда и сама.
Тя пие. Пада кичур от косата,
две капчици попила, над съня.
Червено вино, драматично, стилно.
Ноември.Късен час. На гълъб бял крило.
Предчувствие за празник в тишината.
Над чаша с вино - Бакхус... Тържество.