Вървя сама по плажа,а вълните искат всичко да им кажа
Обгръщат ме с бяла пелерина а аз танцувам с тях все едно съм балерина.
Вървя сама по плажа и искам всичко аз да им разкажа.
За теб, за нас, за малките ни срещи,
На които само с погледи горещи разбирахме се с теб.
Обикнах те и туй бе мойта грешка
Защото като на смешка оказахме се с теб
Като като Плутон и Феб
Ти си принц на светлината, а аз принцесата на мрака
Ти събуждаш се с зората, а аз с луната.
Ти заспиваш в мрака, а аз обгърната от светлината
Ти виждаш красотата, а аз държа на свободата.
Срещнахме се с тебе тук на плажа,а аз не можех нищо да ти кажа
Ти беше мил и адски нежен, а аз следях те с погледа си грешен.
Но изведнъж изгря зората, и в очите ми прокрадна се тъгата.
Ти искаше да си довършим валса, но аз ти казах че съм Дъщеря на хаоса
тогава ти ми рече че не можем да се срещнем вече.
Погледнах те със сълзи в очите, видях сълзи и в погледа ти мил
Плачеше защото ти си на хармонията син.
Така и не разбрахме как но слъзите ни сляха
Върху устните ни пак и пак и всичко свърши в сутрешния мрак.
За мене ти оставаш блян цял в светлината на слънцето облян
Нека съм и аз за теб мечта, окъпана във лунна светлина.
И ако някога се срещнем пак на плажа, да мога всичко да ти кажа.
Че те обичам въпреки че съм принцесата на мрака, а ти си принц на светлината.
