Довери ми се тази вечер, тъга.
Искам само със теб да танцувам
и ледът, раснещ вътре в плътта,
нека стигне сърцето.То плува
като айсберг от черно стъкло
сред водите на ледени чувства.
Ех, сърцето е само едно.
Да обичаш един е изкуство.
Докосни нежно моите рамена.
Прегърни ме. По-силно. Не плача.
Тази музика къса нощта
на листенца от рози.Свирачи
са ни летните, строги щурци,
скрити в сенките на тишината.
Черен фрак, папийонка. Виж ти -
имат стил!То се знае.Позната,
песента им без думи е пак,
но кръвта ми я пее със думи,
сътворени от сълзи. Мълчи!
Нито косъм, нали,помежду ни?!
Впита в мен ти без дъх остани.
Искам тялото ти да е топло
и потънала в моите очи
стари рани недей днес да чоплиш.
Ще танцувам и в мен ще шепти
глас познат онзи припев печален-
"Тази вечер си хубава...".Забрави!
Този танц нека бъде прощален.
