Езичница - душата ми сънува
далечно време, спомен оцелял.
Красива, млада жрица в транс танцува.
Гора, поляна, огън и кинжал...
Дриада съм била в живот предишен.
В кръвта ми дива още тя блести.
Извършва своите обреди, диша...,
Не вярваш ли? В очите ми се взри!
Ако ти се завие свят, виновна
аз няма да съм... Казах ти, нали?
Събуждам в тебе жаждата греховна
за свобода и с мен изгаряш ти.
От тази бяла, вещерска магия
сърцето ти замира.Порив луд
отнася ни. О, спри! Ще те убия.
До смърт те искам!Ще умра от студ.
Не мога тази черна страст да спирам.
Контрол над нея нямам, разбери!
Най-страшните си тайни в теб намирам,
а беззащитен и раним си ти.
И като цвете, вместо да избягаш,
разтваряш се. В прегръдка ме крепиш.
На скута ми с усмивка сладка лягаш.
Не питаш нищо. Гледаш ме. Мълчиш.
И двамата сме луди, нелечимо...
А може би и ти си като мен?!
От друго време може би те имам
и днес за мене ти си прероден.