Кървиш в ръцете ми,
очите ти ме молят
да ти простя,
да те спася,
да сторя грях...
И заклеймила
принципи и роли,
да ти отдам душата си
без страх.
Не ме моли -
изтича тишината
и лятото
багажа стяга пак.
Усещам дъх на есен
в голи клони,
в мига
преди да оголеят
и умрат.
Прости ми -
аз съм скитница,която
не може
и не иска
тук да спре.
Ще те превържа...
Тръгвам...
Само спомен
ще топли дълго
твоето сърце.