Ще те затворя
в дълбините на душата си.
Ще те заключа!
Там си стой!...
Мълчи!
Нали обичаш
да ме мъчиш със мълчание?!
Да ми се правиш
на всесилен властелин.
Ще те заключа!
Как ще ми се молиш
да ти отворя тежката врата!
Да те целувам.
И да те обичам.
И нежни думи пак да ти шептя.
Ще ми се молиш,
но ще бъде късно...
Аз няма да те пусна.
Ще мълча.
Там пред вратата
като кучета ще пазят
най-грешните ми мисли,
през нощта.
А ти ще се въртиш
в кръга от спомени.
Ще късаш вените ми,
гневен ще крещиш.
Но всуе,знай
бетонни са стените ми-
душата ми е айсберг,
не сълза.
Сега си важен-
мислиш, че съм твоя,
че съм зомбирана
от хладната ти страст.
Но как грешиш,
душице нежна моя.
Как не разбра-
над мен ти нямаш власт.
Това, което
днес наричаш слабост
е моята любов,
но тя е зъл,
всесилен демон,
който не прощава.
Той носи мрак
и болка,
земетръс.
Не съм научена
да бъда слаба
и да се влача
подир мъжка суета.
Ще те заключа...
Писна ми от тебе!
Ще бъдеш пленник вечен
в моята душа.
