Хризантеми...
Слънчеви лъчи...
В утринна мъгла
ще се загърна.
Хладен въздух
по лицето ми пълзи,
кожата ми тръпне.
Есен.
Утро.
Хризантеми...
Сянка на тъга
в капки по листата
се процежда.
Ще изпия тази светлина,
от която, знам,
ще стана много нежна.
Хризантеми...
Как ухаят в мен
спомените
за горещо лято!
Есенни принцеси
на деня,
милват ме
с душите си от злато.
Хризантеми-
моите цветя,
на сезона,
в който съм родена.
Някой казва-
носите печал.
Аз не вярвам.
Просто е студено...
