Ти никога не си виновен.
А питаш ли ме как боли
да ти се оправдавам,
прах отровен,
сълза във моите очи?
Отдавна и не питаш как съм.
Ревниво пазиш свойта чест.
Животът - неплатена такса.
Веднъж под кожата ми влез.
Веднъж смени палача в тебе
с отворено за мен небе.
Смени лихваря жалък, дребен
с изпълнено със мен сърце.
Как искам в тебе да се сгуша
и просто да си помълчим.
Душите пулса плах да слушат
на нашта кръв във час един,
когато няма страх и ревност,
мълчание и крясък див.
До теб в богатство или в бедност
светът е винаги красив.